Днес сутринта нямаще какво да правя и се замислих за класа ми в новото даскало(сега ще съм 8ми клас)И като се стих,че няма да съм със старите съученици много се натъжих...Няма да има скои да се хиля в часовете,няма да ме гонят от физическо и английски,няма да го има Мартин да се скареме и той да ми вземе торбата от яд,че неможе да ме удари,няма да има с кои да си пуша(понеже всички от новия ми клас не пушат)Няма да я има заядливата ми класна на която да проваляме часа и залката по английски няма да я има,за да и се смеем всеки ден,няма да го има и класът с които така съм свикнала да бъда тези идиоти ще ми липсват мамка му Така съм се привързала към тях,че немога да живея с мисълта,че няма да сме вече 1 клас...Едва ли в новия ми клас ще има някои да се навие да се скрие под масата на госпожата и да я стресме през часа И моите простаци вече няма да са мои Така се сдухах днес,че незнам какво да правя...

Не искам да ме успокоявате...Просто имах нужда да кажа на някои...