Какво за вас е "истинска любов" ?

[gostaotmars]

1.Какво за вас е "истинска любов" ?

2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински)

3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?



Пиша поеми, и съм романтичен. Не знам но, когато ме скъсат, тегаво ми е, но някакви ми е безразлично... Най дългата ми връзка ми е две години... Един ден се прибирам в къщи и приятелката ми която ме чакаше в моята стая... Пред чувствах нещо много странно.


"как си мили ? трябва да ти кажа нещо важно"
Какво има, добре ли си ?
"не знам как да ти го кажа така че да не те нараня"
Хайде кажи !
"вече не те обичам, не знам какво ми става но не те обичам, няма я тръпката"
А значи не ме обичаш... и защо ? намерила си друг нали ? - Както и да е... насила хубост не става... -отвърнах аз учуден.
"Съжалявам..." след което се чу звънене на gsm и излезе навън, после като се върна, каза:
"Най добре да си ходя че става късно..."
-Хайде да те изпратя - отвърнах аз.
"Не, чакат ме долу" - отвърна тя категорично и слезе по стълбите, след което се обърна и каза:
"Чао, утре ще ти се обадя.."
-Чао лека нощ..
Следващите моменти бях разстроен, мъчих се да разбера как така изневиделица вече не ме обичала, не спах цяла нощ..
На другия ден ми звъни..
"Ела до нас, трябва да ти кажа още нещо.."
-Палнах колата, и се чудех през цялото време какво ми крой..
"Скъпи ще се местя, заминавам за Америка при братовчед ми с новия ми приятел"
-Аха, новия ти приятел ?? -Отвърнах аз яростно, -Същия с който ми изневери ли ?
"Да мили съжалявам но се влюбих в него, за това не те обичам повече..."
в следващите две минути беше сапунена история, колко много го обичала и колко много съжалява че ме е държала излъган от както ми изневери с него, колко много чар имал и какво ли не.
-Стига -извиках аз със сила, а тя се уплаши.
-Не ми е приятно да ми говориш за него... След малко, не помня какво точно и казах но след това й казах
-Сбогом... докато тя ми отвърна с мълчание и се приближи и се опита да ме целуне но аз се отдръпнах, и слязох по стълбите. Запалих колата и се прибрах. Не съм ревал, не съм се тръшкал, нито съм се превземал, хич ми не е минавало през акъла да се самоубивам,

По някакъв много странен начин запазих настроението си, въпреки че ми се личало че съм странен и че не съм говорел, защото съм обзет от мисли. Сигурно постоянните мисли в главата ми "тя не ме заслужава, тя ме изгуби, тя сгреши", "тя не ме обича, и аз не трябва да я обичам" ме поддържаха силен. Врата за нея, в моя живот, се затвори завинаги...

Радвам се за хубавите моменти които съм преживял с нея, секса на плажа, дори на яхтата (на един приятел от Кипър) денем и вечер на пълнолуние, романтична вечеря, свещи какво ли не, къдели не ходихме на екскурзии, и секс къдели не, на тъмно на светло, направо се изморявах, но никога не я оставях незадоволена, винаги където и да е поискала сме го правили. Така както и аз, и тя ми не е отказвала, дори когато е била в опасните си дни...

Въпреки че, миналия месец когато се напих, се почувствах предаден бях обзет от мисълта "защо не ме обича" и ми идваше да и отрежа простата глава, и на това отгоре бях се омазал като свиня. Бях на онова място с приятеля от Кипър и ми напомняше много за нея.

Като се замисля за две години хич не сме имали силни скандали, а за изневярата, не знам защо изобщо го направи, аз никога не
съм и изневерявал, а и сега се сетих, каза че имала нужда от флиртуване, че се чувствала зле ако не флиртува, че била
пияна и че не знаела какво прави (когато ми изневери). Но както и да е, омръзна ми да се опитвам да гадая неща които ВЕЧЕ нямат НИКАКВО значение. Губене на време.

Беше като на филм, романтична приказка цялата в розово, без край. Помня и хубавите думи който винаги ми казваше когато
ме гушне за лека нощ. А и колко пъти "обичам те" следвайки мазна целувка... Но уви, всичко свърши, радвам се че съм го
преживял, и ми е приятно да помня красивите неща.

Това е, нека да продължаваме да се борим, една врата се затваря но други се отварят. Все пак съм на 22 не съм толкова дърт.
Не бих и простил, защото и дадох шанс но тя го изгуби и него, аз все още я обичам с цялото си сърце, но това няма да продължи дълго.

Сега вниманието ми е насочено към нов хубав човек който да бъде до мен, едно хубаво и интелигентно момиче което да ме уважава, и най-вече да ме обича. Надявам се да го намеря (по скоро).

[Prophecy]

ЪъЪъъъ много си писал .. мързи ме го прочета

[chaos_]

Ами лично аз не съм убедена ,че нещо като истинска любов съществува,просто има прекалено много неща,които го отричат.Наистина момичето е постъпило много гадно с теб,единственото което мога да ти кажа е просто продължи,защото така или иначе няма какво друга да правиш.

[BaiToq]

Четох само 1,2 и 3,
другото е много дълго(и лигаво предполагам).

1.Истинската любон се усеща,
няма какво да се обяснява.

2.По-скоро не бих.
Това означава,че не ме е обичала
достатъчно.

3.Нищо вечно няма.
Да,може да доведе до слабост.
Особено,ако няма взаимни чувства
ти се качва на главата.
Но не на правилната,за съжаление.

[xxxSnowflakexxx]

ЪъЪъъъ много си писал .. мързи ме го прочета

+1

[frutty]

'Какво за вас е истинската любов?' би трябвало да няма отговор.Истинската любов не се обяснява-тя се усеща.Когато тя те сполети не те оставя да мислиш рационално.Кара те да вършиш неподозирани за теб неща.Който я е изпитвал не би питал 'какво представлява' или 'какви са признаците'.Тя е като болест,която всеки иска да прихване.Дори и сега,аз вярвам в истинската и неподправена чиста любов.Тя идва внезапно,дори и когато не очакваш.Няма начин да не осъзнаеш това чувство

[Whyniser]

Четох само 1,2 и 3,
другото е много дълго(и лигаво предполагам).

1.Истинската любон се усеща,
няма какво да се обяснява.

2.По-скоро не бих.
Това означава,че не ме е обичала
достатъчно.

3.Нищо вечно няма.
Да,може да доведе до слабост.
Особено,ако няма взаимни чувства
ти се качва на главата.
Но не на правилната,за съжаление.

Няма вечна любов има други неща който са вечни

[AnIcHkAtA]

При всички положения не е химия, в това съм сигурна.Аз колкото повече съм с дадения човек, толкова повече го заобичвам.Бих дала втори шанс, но трети никога.Всъщност зависи за какво става въпрос, давала съм и трети и пети дори съм го молила да ми позволи да му дам шанс.Всъщност е доста оплетено и накрая нищо не се получи .

За твоята любов, ами незнам, гадно е постъпило момичето.Добре е, че тя за теб вече е затворена страница.Просто продължаваш напред, пожелавам ти да срещнеш момичето, което ще те прави по-по-по-щастлив

[Saymon90]

1.Какво за вас е "истинска любов" ? Когато я почувствам, ще разбера. Щом досегашните ми връзки са приключвали, значи не са били те "истинската" любов.


2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински) Бих давал втори шанс до един момент. Но ако видя, че другият си играе с доверието/търпението/обичта ми, тогава просто тръшвам вратата под носа.


3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?Не съм сигурен какво точно имаш предвид, но всеки малко или много се променя, заради любовта - във всяка връзка има компромиси. Няма такава, в която всичко да е наред и да нямате нито едно нещо, което да ви различава. Разбира се, не е хубаво цялата връзка да е изградена от компромиси и то особено ако само един от двамата ги прави.

[NeLLy_BaBy]

Това което си преживял с това момиче и спомените които имаш са хубави. Лошото е как тя е постъпила с теб . Не и прави чест,но както се казва трябва да се продължи напред. Радвам че ти поне гледаш по-оптимистично на нещата и се стремиш към нещо ново. Продължавай все така и няма да сгрешиш.
Аз също преживях една раздяла на скоро тежко. При мен нямаше изневяра, даже и конкретна причина точно, а бяхме не малко време заедно. Но това е живота.
Бих дала на човек втори шанс , ако наистина виждам , че има смисъл.Иначе за мен истинската любов не може точно да бъде описана , защото още не съм я срещанала, но предполагам,ако дойде този момент, това е нещо различно, което ще усетиш, нещо ново, което нв можеш точно с думи да опишеш, то просто ти дава смисъл занапред, във всичко , което правиш, желание, удовлетворение.
Истинската любов няма срок на годност, поне за мен. Срещнеш ли тя изпълва сърцето и душата, останолото, което наричаме любов идва и си отива с времето.
Пожелавам ти наистина да имаш късмета да срещнеш свястно момиче, което ще оцени наистина това , което правиш за него.

[SunShinePearl]

1.Какво за вас е "истинска любов" ?

2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински)

3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?

1човека до теб да те подкрепя да те уважава и да не изпитваш нужда да си с някой друг ,да си прекарвате супер когато сте заедно и да те обича.
2всеки заслужава 2-ри шанс според мен но ако ме удари или изневери пред о4ите ми тогава 2-ри шанс няма
3ми мама ми е казвала че след мн години остава приятелството и уважението....не бих се променила заради никой както неискам някой да се променя заради мен,ако иска да е смен ще ме обича такава каквато съм....да наистина когато почнеш да се превземаш е мега тъпо и довежда до слабост
А сега по темата тя е постъпила мн гадно с теб но има всякакви хора,не се тревожи ще намериш истинската любов

[InnchetO]

1.Какво за вас е "истинска любов" ?
-когато имаш чувството , че без даден човек не можеш да дишаш .. когато щом го видиш краката ти омекват .. когато мислиш , че без него живота ти е загубен .. когато не сте заедно се чувстваш непълноценно .. когато го целуваш имаш чувството , че времето е спряло .. когато за теб ДРУГ няма ...........

2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински)
-Да , бих , но доверието ми няма да е така силно ..

3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?
-Според мен любовта ИМА срок на годност .. в един момент от връзката вече всичко се дължи на това , че сте свикнали да сте заедно .. ако разбирателството го няма когато всичко започва , то връзката би се разпаднала в момента в който любовта умре ..
Не, не бих се променила ..
Да , според мен довежда до слабост в момента в който тръпката е най-голяма , а любовта най-силна .. просто в този момент ти мислиш само за НЕГО и някак си не ти остава време да мислиш за другите неща ..

[suitable]

Всеки си има различни виждания за любовта, и това как трябва да я показва, но за мен истинската любов не се появява ей така.. тя идва с времето.. едва след като опознаеш някого, едва след като започнеш да се поставяш изцяло в неговата гледна точка, да знаеш как би постъпил във всяка една ситуация.. да си свикнал с този човек и да си привързан ужасно много.. да му вярваш безгранично.. да знаеш, че в лицето му виждаш не само онзи, когото можеш да си целуваш и прегръщаш наляво и надясно, а приятеля, когото винаги си търсил, и който винаги ти е помагал в най-трудните за теб ситуации, който те е подкрепял за всичко, с което не можеш да се справиш сам.. истинската любов се "постига" трудно.. но пътя за нея е сладък, изпълнен с много щастливи и тъжни моменти.. пътят ни учи как да опазим тази любов, когато я спечелим..

Дали ще дам втори шанс - зависи от ситуацията и сериозноста и, но да.. по принцип бих го направил, но това не означава, че половинката ми трябва да се възползва от позволената и грешка..

Бих се променил заради любовта, но само ако наистина я почувствам силно.. много силно.. когато стане по-силна от мен.. само, когато разбера, че наистина си струва..

Иска ми се да бях като теб.. да можех да виждам само красивите моменти и да не обръщам особено голямо внимание на другите неща - били те тъжни или просто проблеми..

[cinderella_gugutka]

1-истинска любов е да оби4аш толкова мн някого,4е да можеш да дадеш вси4ко за да бъдеш до него или да го направиш щастлив.истинската любов е по силна и от смъртта.
2-да,бих дала 2-и шанс
3-химията може само да ни привле4е вниманието към даден 4овек,но това не е любов.любовта е и привързаност,която става с времето така 4е истинската любов няма как да премине-тя остава завинаги.възможно е страстта да отслабне,но любовта си остава

[Whyniser]

1-истинска любов е да оби4аш толкова мн някого,4е да можеш да дадеш вси4ко за да бъдеш до него или да го направиш щастлив.истинската любов е по силна и от смъртта.
2-да,бих дала 2-и шанс
3-химията може само да ни привле4е вниманието към даден 4овек,но това не е любов.любовта е и привързаност,която става с времето така 4е истинската любов няма как да премине-тя остава завинаги.възможно е страстта да отслабне,но любовта си остава

Вярно е,че истинската любов е по-силна от смъртта.Но тогава защо не можем да надвием таз пуста смърт

[Barbie]

1.Какво за вас е "истинска любов" ?

Не знам. Честно и направо - нямам никаква идея. Имах много ясна представа до един момент. Вече не знам. Просто трябва да е нещо изпепеляващо, вълнуващо, чувство, което те кара да се отдадеш до крайност. Но не за месец, година или две - не може да има срок. Напоследък с приятеля ми спорим - и аз се опитвам да му обясня - че имам нужда да знам, че поне в този момент и той като мен вярва, че това е любовта на живота ни. Може някой ден да се окаже, че сме грешали, но докато сме заедно сме длъжни да го вярваме - иначе не би имало смисъл. И искам да запазя вълнението на всеки един наш споделен миг...искам да го запазим заедно. Любовта има нужда от вечно внимание и обгрижване. Идеализирам всичко, но в крайна сметка светът е такъв, какъвто го създадеш. А аз съм влюбена и искам абсолютната, крайната любов - защото точно това давам (или поне се опитвам). Явно просто няма дефиниция...

2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински)

Любовта е винаги двустранна. Не е достатъчно единият да е готов да даде и да прости всичко. Да обичаш безумно, но да не можеш и ти да се почувстваш обичан/а със същата сила е мъчение. Вероятно не бих дала втори шанс. Не бих могла. Това е твърде голямо предателство. Още повече - магията вече би била развалена. Как да повярвам, че с този човек мога да имам любовта, която искам и в която вярвам, ако той вече ми е доказал, че може да ме нарани без да му мигне окото?


3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?

Не може да е временна - не позволявам. Не знам каква е точно двигателната сила на любовта, но при никакви обстоятелства няма да приема, че вечна любов не съществува. В някои неща просто трябва да се вярва - това ми е религията
Вече съм се променяла многократно. Без дори да мога да го контролирам.
Зависи от партньора. Когато обичаш силно, си уюзвим в ръцете на обекта на чувствата си. В моя идеален свят партньорът ти би трябвало да се възползва от това, за да те направи щастлив/а, а не да ти покаже колко си слаб/а.

[NaNa_SladuRana]

Може би,защото още не съм я изпитала,не вярвам в нея.