Не знам. Честно и направо - нямам никаква идея. Имах много ясна представа до един момент. Вече не знам. Просто трябва да е нещо изпепеляващо, вълнуващо, чувство, което те кара да се отдадеш до крайност. Но не за месец, година или две - не може да има срок. Напоследък с приятеля ми спорим - и аз се опитвам да му обясня - че имам нужда да знам, че поне в този момент и той като мен вярва, че това е любовта на живота ни. Може някой ден да се окаже, че сме грешали, но докато сме заедно сме длъжни да го вярваме - иначе не би имало смисъл. И искам да запазя вълнението на всеки един наш споделен миг...искам да го запазим заедно. Любовта има нужда от вечно внимание и обгрижване. Идеализирам всичко, но в крайна сметка светът е такъв, какъвто го създадеш. А аз съм влюбена и искам абсолютната, крайната любов - защото точно това давам (или поне се опитвам). Явно просто няма дефиниция...
2.Ако наистина обичате толкова много човека до вас, бихте ли му дали втори шанс ? (ако не, защо? - Някой казват че ако не дадем втори шанс то ние не сме го обичали истински)
Любовта е винаги двустранна. Не е достатъчно единият да е готов да даде и да прости всичко. Да обичаш безумно, но да не можеш и ти да се почувстваш обичан/а със същата сила е мъчение. Вероятно не бих дала втори шанс. Не бих могла. Това е твърде голямо предателство. Още повече - магията вече би била развалена. Как да повярвам, че с този човек мога да имам любовта, която искам и в която вярвам, ако той вече ми е доказал, че може да ме нарани без да му мигне окото?
3.Не е ли химия която има срок на годност, тоест е временна? Бихте ли се променили заради любовта? Не довежда ли до слабост прекаленото преувеличение на чувствата, особено на любовта (и омразата)?
Не може да е временна - не позволявам. Не знам каква е точно двигателната сила на любовта, но при никакви обстоятелства няма да приема, че вечна любов не съществува. В някои неща просто трябва да се вярва - това ми е религията
Вече съм се променяла многократно. Без дори да мога да го контролирам.
Зависи от партньора. Когато обичаш силно, си уюзвим в ръцете на обекта на чувствата си. В моя идеален свят партньорът ти би трябвало да се възползва от това, за да те направи щастлив/а, а не да ти покаже колко си слаб/а.