Яката депресия ме е хванала може би.Напоследък само спомени ми изникват всеки ден,не се чувствам и много добре,всеки ден ме боли главата.Тая нощ станах да пусна една вода,не можех да дишам и щях да падна.Пуснах и се завлякох обратно до леглото,легнах и заспах веднага пак.Събуждам се тая сутрин и пак старите кошмари свързани с миналото.
Замислям се и си казвам.Трябва да си намеря работа,да изкарам пари за една кола и тогава се сещам-цял ден да бачкам за една шибана кола,да загубя още време?Парадоксалното е,че имам твърде много време в същото не ми стига.Опитвам се да си наваксам изгубените години когато съм си губел времето с учене,когато съм бачкал.Напоследък само се запознавам с някакви момичета по 15-16-17.Хем се чувствам,все едно и аз съм на техните години,но после се усещам,че съм почти на 20...Времето минава и не пита.Заради ученето и мечтите ми като прибавим и тъпите ми родители сега разбирам,че съм си пропилял тинейджърските години...Чувствам се кофти,липсва ми даскалото,за стотни от секундата си спомням и някой миг от когато съм бил на 13-14-15 и все едно това не съм аз.

Не мога да се реша да се хвана на работа,не ми се занимава с нищо вече,не ми пука за пари и разните му екстри.Просто съм забравил да се забавлявам,забравил съм малкото шумни,но готини купони на които съм бил,забравил съм малкото дискотеки на които съм ходил,липсва ми дори детската дискотека на която съм отишъл около 5 пъти само,а имаше време когато приятелите ми ходеха всеки ден там и се забавляваха.
Все едно,че някой ми е откраднал от живота или пък съм умрял...Усещането е такова тъпо и странно.Непрекъснато смятам парите.Например ако си намеря работа за 500лв,трябва да бачкам поне 6 месеца за да събера 3000лв и като добавя парите които имам да си купя една спортна.После моментално се усещам,това са цели 6 месеца,защо да си пропилявам времето заради една тъпа кола,може да се случи нещо и да си купя още утре ако случайно спечеля от тотото...Да обаче не играя тото,не вярвам в късмета,по-скоро в съдбата.

И сега разбирам какъв сдухан мързеливец съм станал,как сам съм се прецакал и се опитвам да си наваксам обаче затъвам все повече и повече и всичките тия проблеми ми се отразяват на здравето.Не се чувствам добре и ми е писнало от всичко.Струва ми се обаче,че колко по-бавни и скучни са дните се чувствам все по-зле,от друга страна се страхувам,че времето ще мине прекалено бързо и аз няма да съм го изживял пълноценно както се случи дотук...

Знам,че се получи объркано и тъпо,но точно по този тъп начин се чувствам...