Уф, донякъде е познато, и аз съм изпадал в такива настроение и понякога продължавам да го правя. Кофтито е, че много трудно някой може да те измъкне от тая ситуация, пък ти самият нямаш волята. Аз винаги разчитам на времето да ги поукроти тея лашкави емоции и тая празнина.

Просто 'щото и да се опитваш да го изкорениш, да излизаш с приятели/нови хора, да ходиш на приятни места с приятна компания - то си те човърка отвътре.

Или може би нещо ги е предизвикало тея спомени? Идея?