Дебютъ

[MadHatter]

И тъй, понеже много критикарствам, пък нищо не пускам, ей ви нещо за размисъл и домати. Не ми е практика вече да пиша често и без туй...


Чет’ри стени и стол по средата,
С прозорец затворен,
Без ключ на вратата.
Лист без писалка, молив, мастило,
Човек без очи въздиша унило

Две думи заплитат се,
Врязани плитко, но пак запечатват
В дървото му гнило
Песен за горест, печал и отрова,
Думи понесли вечна тегоба.

Лютнята простена, за миг проговори
Проплака с човека, сърце му отвори
За надеждата жалка,
За порив проклет,
За мириса морски, копнежа отнет.

И старческа глупост обзе му душата
Изправи той снага в тъмнината
Пребори страха, прекрачи вратата
И кости уморени
Потънаха в пясък.
Отми морето солено със плясък
Сива горчилка, спомен, отрязък
От стара победа, отдавнашен блясък.

Разтвори ги той клепачите бели
Где сини звезди сега ослепели
Виждаха песен - зовът на морето
И в сърцето му впило се теглото проклето
Хищно и черно,
Като обич безмерно,
Обич позната, кат’ вятър в косата -
Спомни си старец, вглъбен в самотата.

Умиращ той спусна ръце на земята
И вятър понесе го заедно с вълната -
Навътре, завинаги там, в синевата

[mgs_92]

Добро е, според мен