Не съм сигурна дали още го обичам...

[evilkaAaAa]

Имам връзка вече повече от две години. И двамата много се обичахме до момента, в който аз не се запитах дали наистина го обичам или просто съм привързана към него.. След известно време и малко размисъл се случи нещо, което и до днес не мога да си обясня. Вървяхме си двамата гушнати, приказвахме си, аз го помолих да минем през някаква улица, но той настоя да минем по друга и това ме издразни за момента. Когато се прибрах вече знаех отговора на въпроса си. Знаех, че до този момент съм го обичала с цялото си сърце. От тогава насам го чувствам като най-добър приятел, а не като човека с когото до скоро исках да прекарам живота си. Всичко си е както преди - искам да прекарвам времето си с него, все още държа адски много на него и все още не искам да се разделяме. Единственото, което се промени е чувството, че го обичам. И преди съм имала периоди, в които не съм чувствала, че го обичам, но са отминавали за 2-3 дни. Но това продължава прекалено дълго и вече си мисля, че ще е най-добре да се разделим, макар че не го искам... Кажете ми, дали е възможно просто да съм в депресия (чувала съм, че понякога тийнейджъртите изпадат в депресия, без дори да подозират), дали би могло да има някаква причина за това или просто всичко е свършило.

Редактирано от Цвети
7-ма точка.

[hrisiiiiii]

Едва ли някой ще може да ти отговори на този въпрос. Ти сама знаеш какво чувстваш и какво е вътре в теб. И все пак, опитай се да провокираш това чувство на липса, на съмнение.. След като си сигурна, вече можеш да действаш уверено. Но... пак казвам, че ти най-добре знаеш какво се случва с теб :}

[sladka_______]

Аз съм на мнение, че тази силна любов в началото отминава и се превръща с привързаност, по - голяма грижовност и отговорност към другия! А дали да си с него само ти можеш да си дадеш отговора на това. Дали ще се чувставаш по добре с някои друг или с него.

[evilkaAaAa]

Чувствам се много добре с него и искам да остана с него. Държа на него, искам да съм постоянно с него, но когато му казвам "Обичам те", се чувствам, като лъжкиня. Имахме си една мечта, един ден да заживеем заедно и да останем заедно до края на живота си. Сега тя просто ми се вижда много далечна, непосилна и нереална.. ;(

[happygirl_2209]

togava mai sama si namerila otgovora

[Seducti0n]

Мила, ние няма как да знаем, дали всичко е свършило, най-малкото защото не сме запознати с отношенията ви.Ако ти чувстваш, че връзката ви се е изчерпила, може би момента е настъпил, но пък от друга страна 2 години и половина не са никак малко време и ако не си сигурна е по-добре да успокоиш топката и да преосмислиш положението, емоциите и чувствата си.
Това, че нещо в него те е подразнило в даден момент, не означава непременно, че не го обичаш, дори е глупаво да отдаваш толкова голямо значение на подобна дреболия.Послушай сърцето си. (:
Успех!

[Seducti0n]

Чувствам се много добре с него и искам да остана с него. Държа на него, искам да съм постоянно с него, но когато му казвам "Обичам те", се чувствам, като лъжкиня. Имахме си една мечта, един ден да заживеем заедно и да останем заедно до края на живота си. Сега тя просто ми се вижда много далечна, непосилна и нереална.. ;(

Началото на една връзка, почти винаги е безоблачно и прекрасно-нормално.След време обаче обстоятелствата се променят и малко по малко, започваме да осмисляме нещата, а не да чувстваме и тогава какво става-осъзнаваме, че мечтите не са достатъчни за да подържат връзката жива.

[Sissy90]

Щом искаш да си с него, бъди с него. Смятам, че ако се разделите сега, след време ще съжаляваш и ще ти липсва. Не взимай прибързани решения. Преди да прекъснеш толкова дълга връзка, трябва много добре да осмислиш нещата.

[zaraaa]

Щом искаш да си с него, бъди с него. Смятам, че ако се разделите сега, след време ще съжаляваш и ще ти липсва. Не взимай прибързани решения. Преди да прекъснеш толкова дълга връзка, трябва много добре да осмислиш нещата.

+3

[davkata]

значи излиза че вече не го обичаш защото сте се скарали по кой път да минете (а може би трябва се използва """"""метафорично"""""" ) та значи понеже вече не го обичаш (не си представям как се нервиш ако си в задръстване не можеш да минеш отдето искаш сигурно започваш да размахвая знаменца "джихад" )

е вече няма(май или има абе фифти фифти) любов и трябва да се депресираш(не трябва да се изостава от модата !!!) и да докажеш че българските емота са най true (демек най - бързо се режат )

[NeLLy_BaBy]

не бързай да се разделяш с него. държиш на него и може би след това ще съжаляваш ако това е грешка. Помисли и из чакай малко докато си напълно сигурна.Това че за един момент си се издразнила за нещо не трябва да си правиш пребързани заключения.

[davkata]

не бързай да се разделяш с него. държиш на него и може би след това ще съжаляваш ако това е грешка. Помисли и из чакай малко докато си напълно сигурна.Това че за един момент си се издразнила за нещо не трябва да си правиш пребързани заключения.

абе момичето вече 2 години е мислила и още не е измислила не я насилвай де

[NaNa_SladuRana]

и аз съм в същото положение.Просто обстоятелствата се промениха,вече все едно обичта я нямяа,все едно не държим толкова един на друд,все едно можем един без друг,все едно доказателствата изчезнаха и останаха само спомените.Не знам и аз преди много пъти съм си мислима,че просто сме се привързали силно и не искаме дасе разделим,защото сме свикнали да сме заедо.Мислех,че си въобразявам или,че съм в депресия,но сега осъзнавам,че това е истина,но не съм искала да го проумея,защото така силно искам да се върнат онези дни изпълнени с пеперуди ,пърхащи в стомаха,мили думи и безброй усмивки.А сега какво стана,розавите очила се счупиха и прозрях,че връзката ни е изпълнена с оправдония,кавги и болка,предизвикана от това,че си изгубил нещо,а дори не си го осъзнал.Гледам истината в очите и искам да остана сляпа,не искам да го проумея!Нима това "обичам те" е лъжа?!Единсвеният начин да разбера,че си внушавам,че това е илюзия е да погледна очите му и да видя дали ще изтръпна,но как да стане това,след като не се виждаме със седмици,а като се замисля,че преди дори един ден да не го видя или чуя ми се струваше така безкраен и мъчителен...

[balu4ka]

Твърде много мислиш !почини си и всичко ще се опраи!

[Barbie]

Не се отказвай така бързо от една връзка, която може би все още има бъдеще. Поговори с приятеля си. Той как се чувства?

Ако трябва го помоли за почивка. Имаш нужда малко да си сама. Когато усетиш, че наистина може да го загубиш, ще можеш да оцениш наистина ли го обичаш.

Най-големият ми страх е някой ден да се събудя и да се запитам "Обичам ли го?" Затова се опитвам да направя моментите ни заедно емоционални, различни, вълнуващи (а той, глупчото, нищо не разбира...) Ако смяташ, че чувствата ви са се износили, постарайте се заедно отново да разпалите искрата. Не прибързвай - бъди сигурна, че няма да съжаляваш за решението, което си взела. И вкрайна сметка...накрая всичко ще се нареди - по един или друг начин.

[evilkaAaAa]

Това с уличката стана преди доста време и както казах се издразних само за момента Това в никакъв случай, според мен не означава, че точно заради тази уличка вече не се чувствам по същия начин. Ние с него не сме се карали от много дълго време, може би 8-9 месеца, което ми липсва, по някакъв начин, защото когато ни минеше, всичко беше повече от хубаво. Виждаме се почти всеки ден (може и да е за един час, но се виждаме) и винаги си прекарваме много хубаво - боричка ме се, хапим се (лекичко), щипим се, гоним се и т.н. Всеки път той ми повтаря, че ме обича много, но когато чуя това, някак ми става гадно, защото дори и да го обичам, не е по същия начин както преди. Обмислям вариант да поговоря с него и заедно да потърсим решение. (мисля, че някой предложи нещо подобно) Благодаря на всички, че ми отделихте време и все пак, ако някой мисли, че има какво още да каже - нека да го каже.

[Gnidi4ka]

розавите очила predpolagam 4e naro4no si go napisla taka ma ne e mn podhodq6to

[bibonka]

Нееее... Виж това е често явление .... Знаеш ли според мен какъв е проблема ? Всичко е перфектно,не се карате,той те обича,а на теб не ти е интересно ? Просто този човек не ти е интересен...
Ти искаш да се караш с него,да се мачкате и обиждате взаимно,за да ти е хубаво...Сужалявам го момчето...явно много те обича и не иска да се кара с тебе,явно прави и всичко за тебе,докато ти пишеш по форуми как не го обичаш...Сега ще му кажеш какво изпитваш,и той за да прикрие болката си ще се съгласи с всичко,само и само да има някакъв шанс да е с тебе ...

[evilkaAaAa]

Не съм казала, че искам да се караме и да се мачкаме взаймно. Мисълта ми беше, че след един спор нещата винаги изглеждат различни

[dreaml1nd_]

щом се чудиш...

[Tedi4ka]

ами аз не мога да ти кажа защото не съм вътре в теб да знам какво точно чувстваш но мога да ти кажа седни и обмисли чувствата си и реши обичаш ли го или не защото така измъчваш най-вече себе си

[WithLove]

И кво кат не си сигурна?Аэ ли да съм сигурна?
Добре.
Сигурна съм,че не го обичаш.
Но пък эащо не попиташ и ясновидец номер 1 в България-Ивелина някоя си...

[sasha_90]

Никой не може да ти отговори на въпроса,който задаваш.Единствено и само ти можеш.Може би е само криза,която е нормално в толкова дълга връзка,не знам.Добре си помисли дали искаш да прекратиш всичко,защото не сте минали където ти си искала и това те е издразнило.

[suitable]

Не съм сигурен какво точно ще напиша, но като всеки път - ще започна да разсъждавам и може и да стигна донякъде.. имам чувството, че съм преживявал нещо подобно.. понякога, подобни случки ни дразнят и някак си това раздразнение ни подвежда на въпроса какво мислим за човека до себе си.. отрицателната вълна заляла ни от случката ни кара да мислим негативно.. а това, което си си помислила е може би, че "искрицата ви е угаснала".. на момента предполагам си сметнала, че това чувство ще поотмине, но натрапчивата му поява те кара да си мислиш, че грешиш и до ден днешен те тормози.. и като, че ли все по често мислейки за това започваш да виждаш отрицателните качества на половинката си, колкото и слабо да се проявяват.. това, което описах ми се е случвало, но след време всичко се оправи.. бях се замислил от къде идва всичкото това раздразнение и през главата ми минаха неща като това, че сме свикнали с любовта си и просто не правим нищо по въпроса да я заздравим или подсилим, защото ни е достатъчно, а именно това, че не се карате означава, че няма извинения, не си казвате неща, с които като, че ли да поправите всичко.. при мен нещата се оправиха с времето - просто се случваха някой по-разнообразни нещица и положението се оправи и дори след време си мислих как съм се измъчвал напразно.. дано има сходство с твоята история и да съм ти помогнал..

Винаги, когато спечелиш или придобиеш нещо голямо - идва момент, в който започваш да се съмняваш в него.. дали наистина е нещото, което си искал.. мисля, че решението се крие във времето - трябва да проявиш търпение и да видиш как ще се развият нещата и дали можеш да победиш самата себе си и илюзията, която си си създала..

[iiirish]

Не вярвам да е депресия. Не вярвам и някога да си го обичала. Любовта е нещо специално и не може просто ей така да се изпари без ти да разбереш. Чувствата не са дим, те не изчезват от едно щракане с пръсти.