-
Тежката раздяла
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
нелепо плочките мълчат.
Разделят се лайното и човека
и всеки тръгва сам по своя път...
Човекът по дела човешки
със други подобни същества,
лайното по тръбите тежки,
надолу, с другите лайна...
След час човекът вече огладнява
забравил за своето лайно.
Лайното също го забравил,
тъй сякаш те не са били едно...
А може би скръбта е неуместна,
може би така е по-добре.
А може и отново да се срещнат,
там нейде сред лазурното море...
Правила за публикуване
- Вие не можете да публикувате теми
- Вие не можете да отговаряте в теми
- Вие не можете да прикачвате файлове
- Вие не можете да редактирате мненията си
Правила