
Първоначално написано от
vladi81
Здравейте млади хора! Иска ми се да споделя с вас едно нещо което чух днес и ми направи впечатление. Ще ви разкажа за него. Тъй като вече ме санкционираха за пушене в коридора на сградата в която работя, слизам да го правя в кафето на партера. Тъй като днес имаше доста хора трябваше да седна на една маса с две дами, които също пушеха и ядяха десерт. През това време им чух разговора. Не, че обичам да слушам чужди разговори, но просто бях на тяхната маса а и те си говореха на достатъчно висок глас. Та разговора беше за следното. Едното момиче сподели, че наскоро се е разделила с приятеля си, заради друг, както и предполагах. Предишния й приятел ги видял миналата вечер, заяждал се и налетял на бой на новия. Добре, че някакви хора се притекли на помощ, че иначе голяма патаклама щяла да стане. Другата отвърна нещо от рода на. “О ма ако той наистина те е обичал, и е държал на теб, трябва да се радва, да бъде щастлив, че и ти си щастлива макар и с друг. Такава постъпка е бездоблестна.”
Това ме накара да се замисля. Я кажете има ли някои от вас, които толкова силно да е обичал, че да се радва, че любовта му си има вече нова любов и е щастлива с него?
Можете ли го? Аз си признавам за себе си, че не го мога. Когато се разделих с предишната ми приятелка, никак не ме ощастливи фактът, че тя вече си бе намерила друг.
Е чудно ми е има ли наистина някои които след раздяла да се е радвал, че обичания човек, ще бъде още обичан и щастлив макар не от него? Има ли някои които силно да иска да е с даден човек, да види, че този човек вече с има някои и да се зарадва за неговата сполука? Я да си каже.