Знам,че никои от вас не може да ми помогне освен с малък съвет...Знам,че каквото и да напиша сега,малко хора ще го прочетат и ще се замислят,за да ме посъветват разумно.Знам,че нищо няма да се промени..Но въпреки всичко,искам да споделя какво ме мъчи..

Имам приятел,с които ходим вече 3 години.Разделяли сме се 2 пъти,защото се карахме много и не се търпеше.Просто си омръзвахме..Но сега пак сме заедно от 3 месеца,и почти всичко е идеално.Когато излезем се държи супер мило с мен,няма грешка..Обичам го,знам че и той ме обича!Когато сме с приятели,се държи малко надменно,бъзика ме постоянно,всякаш не сам му гадже а някаква обикновена приятелка(въпреки че приятелите ни знаят че ходим).

Понякога съм заета с брат си,който е по-малък и изисква грижи.Не мога да изляза с приятеля ми,но това се случва в месеца 2-3 сигурно.Той излиза много вечер,а мен не винаги ме пускат,прибира се и сяда на компа.Играе на някакви игри до 8-9 сутринта,а после цял ден спи.Дразня се,че като съм вънка с приятелки,той ми звъни и пита къде си с кой си,а аз като му звънна той не ми казва,макар че знам с кой е ..

Общо взето нямаме много проблеми и това е добре,но има доста малки нещица които ме дразнят и той знае,но въпреки това ги прави..

Искам всичко да е идеално,но никога няма да е така.Защото дори и идеалните хора си и имат недостатъци..

Убедена съм че пропуснах да кажа много работи,но като се сетя пак може да напиша някоя "безсмислена тема" ..

Мерси на тези които я прочетоха..