На 14 съм...казвам го от сега за да не приемате това което казвам много на сериозно...та скоро бях на море и по магазини по басейни и т.н. се заговаряш с много мили и добри хора...някой от който просто ти остват в главата...ей така без особенна причина...та след това море някак си осъзнах що за романтична душа съм... хах...почнах да си мисля какво точно търся в един мъж....само като си зададох въпроса се стъписах...мъж?!...тогава осъзнах защо така и не си намирам "гадже"...аз търся в едно момче качества който в доста доста голяма често от случайте се срещат в мъжете...минава ми през главата че никога няма да намеря точния човек за себе си но след това се сещам че съм само на 14...едно дете...какво искам?-не знам...да порасна?...може би...ако трябва да съм честна даже не знам защо пиша тук....ама някак си усещам как ми става по-добре....може би искам да кажа че понякога времето е е временна пречка...а може би и аз не знам какво приказвам...най-вероятно.."просто споделям"..благодаря ти ако си прочел моята "тема"!