Няма да те нападам,нито обиждам!Знам какво е да си отхвърлена,да се чувстваш грозна,излишна и прочие.Изпитвала съм го и все оща даже.За моите 18 години така и не успях да стана "отворка"(е,само с познати не съм толкова срамежлива).Мога само да ти кажа,че всичко зависи от вътрешната нагласа.Какво имам предвид?Ами,това,че ако имаш отрицателна мислене за себе си,такова ще имат и тези,около теб.Например:втълпила си си,че си "грозна"само,защото носиш очила.Ето,защо и другите това мислят.Т.е. ако сама не се харесаш,как очакваш другите да го направят?И освен това-няма грозни хора!Има такива,които не се поддържат.Затова:горе главата и започни да одобряваш себе си.Когато направиш някоя грешка-нищо,случва се.Важното е когато сбъркаш да се поправиш.А не да казваш:"уф,колко съм тъпа"!Няма безгрешни хора,всички допускаме грешки.