Живота ни, безкрайна гара
и вечно чакане на следващия влак.
Отиваш да запалиш в ъгъла цигара,
а той минава,и ще трябва да го чакаш пак.

И дни и нощи, векове
и пак стоим на тази гара,
че тънем в монотонност,никой няма да го отрече
и ако хванем влака,незнаем на къде ще ни откара!

Нещем със самолет,нещем и с колело да идем
на пътешествието житейско,
а влака пак и пак не идва
изпуснем ли го,чакането става безнадеждно...

И влак след влак,
машина след машина,
ние пътници сме всички...
Животът ни на тази гара си замина...