Кое предпочитате-да сте преуспяли или да се отдадете на др.?

[psihqsala]

Едни хора предпочитат да постигнат успехи в ученето си,в себеизграждането си като 'личности', в професионален план, а други се задоволяват с една средна заплата и семейство,с което обаче са щастливи. Въпросът ми към вас е до каква степен сте разпокъсани между тези два плана. За някои професионалния успех=на личното щастие, на други им е необходимо много повече,за да щастливи,на други-много по-малко. Какво ви е необходимо на вас,за да се чувствате щастливи и кое бихте предпочели-да имате успехи примерно в любовта,но не чак такива в кариерата или обратното? Задавам така еднопосочно въпроса,защото всички сме наясно така или иначе,че пълно щастие няма и наистина в живота доста често се налага да избираме между личния и професионалния план,тъй като просто няма време за пълно отдаване и на двете места. Вие как разбирате живота си и какво искате от него? Това е,сега сте вие.

[Bianca]

Щастието е над всичко!
Както беше казал Дим Дуков в едно предаване: Не е важно мебелите ти да са от естествено кожа по хиляди левове, важното е да има кой да седне на тях, за да си поприказвате.
П.П. Не го харесвам, просто тази мисъл ми хареса, макар че не успях да я предам много правилно, де!

[OtherDimension]

^ne e mnogo greshno, zashtoto e chesto sreshtano.... razbira se, ne e i zaduljitelno....

[psihqsala]

всеки според интересите...

познавам доста хора, които биха били щастливи, ако изпълнят амбициите си и се реализират, защото това им е мечтата и т.н.

Въпроса за жалост предпоставя за еднотипни отговори и е зададен с презумпцията, че професионална реализация и семейно щастие са несъвместими понятия. А това е доста грешно...

Не казвам,че са 100% взаимноизключващи се,но все пак,всеки е наясно,че ако работата му отнема целия ден и изисква голямо себеотдаване,няма да има време да отглежда сам децата си,следователно този човек е преценил,че предпочита да прекарва деня си,работейки,в сравнение с това да прекарва деня с детето си,което е дал на роднина или детегледачка. Разбира се,това не винаги е така,но в случая аз разглеждам крайни ситуации и поставям нещо като дилема,това е и целта на темата,все пак,ако трябва да избирате,кое бихте предпочели и защо.
*Промених леко заглавието на темата,за да не бъде провокираща към определени отговори.

[psihqsala]

Разбира се,че отново го прави заради близките си,но времето е това,което ни ограничава,то е прекалено малко. И не можеш да ми кажеш,че наистина винаги има време за всичко,абсолютно всичко,защото ежедневието на повечето от нас е прекалено забързано и еднотипно,за да се сетим въобще за някакви прищявки,та какво остава за нещо по-така. Идеята тук е да обсъдим на кое бихте се отдали вие.

[_showy_]

Щастието е над всичко!
Както беше казал Дим Дуков в едно предаване: Не е важно мебелите ти да са от естествено кожа по хиляди левове, важното е да има кой да седне на тях, за да си поприказвате.
П.П. Не го харесвам, просто тази мисъл ми хареса, макар че не успях да я предам много правилно, де!

А.. Дим Дуков... Ето на кой ми приличаш....

[Lysit0]

За сега съм на мнение,че искам да се усъвършенствам в учението и кариерата си.

[Bianca]

Щастието е над всичко!
Както беше казал Дим Дуков в едно предаване: Не е важно мебелите ти да са от естествено кожа по хиляди левове, важното е да има кой да седне на тях, за да си поприказвате.
П.П. Не го харесвам, просто тази мисъл ми хареса, макар че не успях да я предам много правилно, де!

А.. Дим Дуков... Ето на кой ми приличаш....

О, поласкана съм! Такъв комплимент не съм и получавала през живота си! Обичам те!

[Boot]

Предпочитам да съм преуспяла разсипница на семейното богатство.

[Swinkenhoffer]

Мързи ме прекалено много, за да преуспявам.

[psihqsala]

Аз самата съм си крайна,това си пролича и на етапа от живота си,в който се намирам,честно казано,бих предпочела щастието си,на каквото и да се дължи то. Имам професионални цели,но те не са обвъзани с пълно себеотдаване така или иначе Това,към което се стремя в личен план е,да задържа любовта и приятелите си и то е напълно самодостатъчно за този момент да се чувствам добре,след тази година,когато обаче всичко ще зависи от професионалната ми ориентация,смятам да се заема с едно нещо,което ще ми носи доходи,но не огромни,НО ще го правя,защото на мен ми харесва и това е мечтата ми откакто се помня. Това е за мен.

[babity]

Много пъти съм се убеждавала, че мъжете идват и си отиват. Отвратих се от семействата, които виждам около себе си и затова в определен момент реших, че не искам семейство на всяка цена. Кариерата, която се надявам да съградя е тясно свързана с мечтите ми. И моята цел в живота е да преуспея професионално, да стана самостоятелна и независима и чак тогава да мисля за създаване на семейство, евентуално. Моля се на Господ да имам шанса да сбъдна тази моя мечта!

[machoka]

Както казват повечето хора 'за всичко си има време'.. до преди 25 години поне не виждам какво толкова може да търсиш като създаване на семейство - още от училището трябва да се хванеш и да станеш НЯКОЙ, да се изградиш професионално за да можеш после да издържиш жена си и децата си. За жените също смятам, че трябва да постигнат своите професионални успехи, а не цял живот да работят в шивашкия цех и да лежат на гърба на съпрузите си.
За мен един мъж ПОНЕ до 35тата си годишнина трябва да се стреми да се изкачва в социалната йерархия, за да може да навлезе спокойно в едно брачно съжителство с деца, ако разбира се вече не го е направил.

[prettu]

Предпочитам да съм преуспяла разсипница на семейното богатство.

Парис Илтън номер 2

[hahavteen]

Аз искам семейство и мисля че бих се отказала от кариерата си ако това е необходимо...
Естествено майка ми ме е научила че трябва да съм сигурна че ще се справя и сама в случай че нещата с мъжа ми се прецакат и ако се наложи да си гледам сама децата ще успя да го направя така че нямам намерение да прекъсна образованието си или да тръгна да се отказвам преди да съм постигнала някакви успехи в професионален план.. Мисълта ми е че пред това да имам блестяща кариера и това да имам прекрасно семейство бих избрала второто..

[stealthyGirl]

Както казват повечето хора 'за всичко си има време'.. до преди 25 години поне не виждам какво толкова може да търсиш като създаване на семейство - още от училището трябва да се хванеш и да станеш НЯКОЙ, да се изградиш професионално за да можеш после да издържиш жена си и децата си. За жените също смятам, че трябва да постигнат своите професионални успехи, а не цял живот да работят в шивашкия цех и да лежат на гърба на съпрузите си.
За мен един мъж ПОНЕ до 35тата си годишнина трябва да се стреми да се изкачва в социалната йерархия, за да може да навлезе спокойно в едно брачно съжителство с деца, ако разбира се вече не го е направил.

М, на твоето мнение съм.
Аз лично мечтая за големи професионални успехи И пари. Много пари. Може и известност малко, ама не като на филмова звезда...