Хора,мерси за коментарите,но вече сама си го обясних.
Обичам го и не искам да го пусна (затова съм тъжна),но няма какво да направя,защото това е неговият избор (за което се радвам,защото следоватемно е щастлив).Опитвам се да бъда силна,но в главата ми постоянно кънтят едни думи,които му бях казала след предишната ни раздяла:"Никога не искам да се разделяме за толкова дълго отново".
Искам да сме приятели,но така мисла,че ще храня напразни надежди и това ще ме довърши...
Извинете за грешките,но го пиша презсълзи
