Така вчера се обаждам на най-добрата ми френдка и тя ми се похвалва,че в парка срещнала момче колкото нея той я заговорир и тя разбрала че харесва почти сичко което и тя и си говорели чудно.Не стига това ами момчето изглежда по начим който е един вид един от идеалите ми за вид..и утре пак ще се видят в парка понеже там разхождат кучетата си...Наистина се радвам за нея но нещо в мен ме човърка и ме кара да се ядосвам...цял живот търся човек с който да имаме сходни интереси и виждания абе изобщо човека за мен...а сега кво? за един ден на нея всичко и се нарежда...не се оплаквам защото има момче което харесвам и то ме харесва,ще се виждаме другата седмица и тн....но все пак едно гласче ми казва...''Ебати не е честно просто с какво тя го е заслужила?"