както много други и аз искам да си споделя с някои но немога толкова открито и реших да споделя с вас.
от началото на учебната година съм в ново даскало(в канада съм и почваме от 2-ри септември) таа съм 11 клас и е мн кофти запознавам се с хора и има мн приятни от тях но те вече си имат по близки приятели и на обяд които е 1 час и 15 мин което е адски мн време си седя сама и направо ми се реве искам толкова мн да имам истински приятел та дори само един но нямам никакъв късмет. супер ми е кофти никoй не ме разбира вкъщи и знам че трябва да мине време но моите приятели ми липсват толкова мн на сичкото отгоре сам в друг град понеже си купихме къща и едвам успявам да ги видя 2 пъти в месеца и толкова. сичко се срутва пред очите ми!!!! Не смятам че съм толкова зле изглеждаща е сега не съм и голямата красавица но съм земно момиче по моя преценка. Как ще я карам през следващите 2 години незнам обаче няма да е лесно.сега седя в парка в близост до училището и размислям живота си и едвам се здържам да не се разплача и защо сичко се случва по този начин но немога все още да разбера. Е мерси че отделихте време да прочетете историята ми.
P.P. Използвам Кирилизатор и затова има грешки.