Мъчно ми е....;(

[SunShinePearl]

Оф хора пускала съм такава тема ама пак ще пусна няма къде да си излея мъката..
Значи вече мина година от както Буба е в Канада...такам тя ми беше една от най-добрите фр заедно с Тонито,и снощи мн гадно ни стана и трите ревахме по скайп,хора ужасно е времето минава а болката става все по голяма...направо е ужасно на който не му се е случвало да загуби такъв добър фр незнае какво е чувството неможе и да си представи...хора и сега плача немога, споделям с Тонито ама просто е ужасно... писна ми от тея тъпи скайпове искам да си видя Бубка Ох нз как ще дочакам др година лятото да се видиме....
Ако някой може да ми даде съвет да даде,ако някой иска да сподели ако му се е случвало да сподели....

[mir4eto93]

Моя добра приятелка е в Англия... Много добре знам как се чувстваш, не е лесно... Всеки ден ми липсва все повече и повече, от скоро вече почти не си пишем, което е дори още по гадно

[sexa_na_kompleksa]

Знам как се чувстваш... Но сълзите няма да помогнат! Опитай се да не мислиш за нея, а ако го правиш си мисли само за хубавите ви моменти и колко весело ще си изкарате като се видите отново. Пък и тя там не е отишла на заточение. Нали си пишете и всичко е наред. Хайде, дай го малко по-ведро!

[nefchi_bs]

И аз съм така...Много е гадно наистина Сълзите нищо с нищо няма да помогнат...Усмихни се и продъжавай напред друго какво межем да направим...

[SunShinePearl]

ам аз като си мисля за яките ни моменти и почвам да рева като знам чак кога пак ще ги има...

[Lysander]

Да, гадно е това е ясно, но какво можеш да направиш? Нали не смяташ да прекараш цялото време до другото лято в ревове, само защото приятелката ти я няма? Излизай, забавлявай се, намери си още приятели. Това е по-добрия избор според мен.

[taffy]

Оо, знам какво е повярвай! Най-близкия ми човек на света е в Англия.. Замина преди месец..А аз чак онзи ден осъзнах, че наистина я няма.. Оттогава рева като откачена.. Остави, че така и така си бяхме далеч ( тя е от Добрич, аз от Враца).. ами и сега още повече.. Държа се някак си..обаче като видя тя колко е зле направо ми се иска да умра.. Ужасно се притеснявам за нея.. Тя се опитва да скрие..ама то си личи в думите.. Направо се измъчва. И аз незнам какво да и кажа, за да се почувства по-добре.. И даже почти не говорим вече! Тя не влиза в скайпа, по мейла не става.. И незнам какво да правя вече!! И мен ме боли, и нея ужасно мн..И незнам как да и помогна

[karitooy]

Мила, бъди силна .Разбирам какво ти е отвътре,жалко за приятелката ти че е отишла да живее там и не можете да се виждате Аз също съм живяла в Канада и адски мъчно ми беше за приятелите ми в България Много съм плакала.. Слава Богу, сега пак съм в родината Щом ще се виждате,няма за какво да тъжиш

[kuklichka_bg]

Оф хора пускала съм такава тема ама пак ще пусна няма къде да си излея мъката..
Значи вече мина година от както Буба е в Канада...такам тя ми беше една от най-добрите фр заедно с Тонито,и снощи мн гадно ни стана и трите ревахме по скайп,хора ужасно е времето минава а болката става все по голяма...направо е ужасно на който не му се е случвало да загуби такъв добър фр незнае какво е чувството неможе и да си представи...хора и сега плача немога, споделям с Тонито ама просто е ужасно... писна ми от тея тъпи скайпове искам да си видя Бубка Ох нз как ще дочакам др година лятото да се видиме....
Ако някой може да ми даде съвет да даде,ако някой иска да сподели ако му се е случвало да сподели....

I az imam edna fr ot franciq i si idva lqtoto ne si edinstvena stiga reva i sa oplakva nqma koda naprish

[ValzZi]

предлагам ти да оставите тоя скайп и цялата интернет мрежа
оробвай старомодния начин-пишете си писма,,..дълги писма един път в седмицата и си пращайте снимки...

[SunShinePearl]

ми ние си пишем писма и даже подаръци си пращаме то едно писмо докато пристигне 2 седмици изисква ама....разбирате ли каквото и да правим ми е мн зле особенно понякога като изпадам в някви гадни състояния заради тва и хем знам че няма как да прменя нещата...

[voodoodoll1]

Доста гадно.Губила съм две от най-добрите ми приятелки по този начин.Но живота е такъв,понякога ми е мъчно,но съм се примирила

[tItEufFf]

Аз заминах за Франция... Много ми е мъчно за приятелките ми, но ... реших да не рева. Ще си намеря нови приятели, ще поддържаме връзка със старите и т.н. Няма да е както преди, но нямам какво да направя. Просто трябва да бъда силна...

[~Violet~fairy~]

Всички осъзнаваме колко ти е тежко, но наистина няма какво да направим !!! Просто се стегни и преживей половин година мислийки как ще се видите през лятото. От сълзи полза няма, освен че ти олеква.
ИЗВОД: Наплачи се хубавко и давай напред без толкова да се трефожиш! :P

[Reality_Seeker]

Mi.. az mnogo haresvam emocionalnite hora zashtoto samiq sam takuv vupreki 4e ne vinagi go pokazvam i sig e gadno no ako iskash da si pogovorim i ako moga da te utesha po nqkakuv na4in vupreki 4e mrazish skype... batbat0.105 ili maila mi reality_seeker@abv.bg. No nqma strashno Pak shte se vidite nqkoga.... :]]

[krisiiiiito]

едно от най-ужасните неща на света е да ти липсва някой и да не можеш да го видиш поне за малко обачее все пак ти трябва да се примириш и другото лято пак ще сте си заедно

[Seducti0n]

Здравей, Криси.
Не е хубаво да си с тази нагласа, че си загубила близък приятел, само защото той е далече от теб.Не знам дали ще те успокои това, което ще споделя, но моя най-добър приятел живее в Америка вече от 4 години със семейството ти и това лято го видях за първи път откакто е заминал.Мислиш ли, че на мен не ми е тежко и че разстоянието по между ни не ме смазва?!Тежко ми е, но стискам зъби и си казвам, че той вече е уредил живота си там, че няма връщане назад и че трябва да се радвам за него, а не да го натъжавам-неговата мъка му е достатъчна.
Тааа, хубаво би било, ако и ти направиш също и не се разстройваш.Припомняй си това лято и хубавите моменти, които сте имали.Лятото пак ще дойде и пак ще имате възможността да се видите.
Истинското приятелство би трябвало да издържи на всичко, а подържането му от разстояние е доказателство за това колко много държите една на друга.
По-ведро и се успокой!

[nicolepcd]

Не знам, но съм пораснала в Молдова и там са ме гледали и всичко останало... с братовчедка ми, която е с 5 години по-голяма от мен бяхме като сестри... Навсякъде бяхме заедно, всичко споделяхме, никой друг си нямах... Но когато стана време да си идвам в България, при родителите си... естествено ми беше тежко... Да не говорим, че там бяха баби, лели и т.н... Също така и десетки приятели и приятелки... И така е, вече към 10 години се виждаме само лятото... за месец-два... Свиква се, няма как... Сега вече тя си има дъщеричка, има си семейство... нищо не е както преди, но просто исках да кажа, че с времето се свиква, всеки тръгва по различни пътища иии.... мъчно ми е за малката повече Все пак е на 4 месеца ииии... какво ми остава? Да чакам до другото лято, като ида... да видя всички... да видя малката... която вече ще е голяма (и няма да ме помни) и такам...

[it_ends_tonight_]

Сега и аз ще го преживея подобно. Един познат, на който много държа много (не ми се обяснява защо, просто ми е слабост) заминава за друга държава да учи точно тоя четвъртък на рожденния ми ден... Тва е живота, не мисли много за мъчните мисли, макар тва да е най-баналното, което може да се каже.