Здравей, Криси.
Не е хубаво да си с тази нагласа, че си загубила близък приятел, само защото той е далече от теб.Не знам дали ще те успокои това, което ще споделя, но моя най-добър приятел живее в Америка вече от 4 години със семейството ти и това лято го видях за първи път откакто е заминал.Мислиш ли, че на мен не ми е тежко и че разстоянието по между ни не ме смазва?!Тежко ми е, но стискам зъби и си казвам, че той вече е уредил живота си там, че няма връщане назад и че трябва да се радвам за него, а не да го натъжавам-неговата мъка му е достатъчна.
Тааа, хубаво би било, ако и ти направиш също и не се разстройваш.Припомняй си това лято и хубавите моменти, които сте имали.Лятото пак ще дойде и пак ще имате възможността да се видите.
Истинското приятелство би трябвало да издържи на всичко, а подържането му от разстояние е доказателство за това колко много държите една на друга.
По-ведро и се успокой!