Кръв

Дай ми кръвта!
На всички човешки същества
И нека градим нов кладенец дълбок
Покрив няма – жаден е, жаден и висок.
Да сеем из полята с коса
Без дума, мисъл, подтик прост.
Ален да обагрим ний снега
Гнила е дървесината, разбираш ли,
На Опората – наш верен лост.

Искам греховете на всички
Умрели хиляда и двеста синове!
Смърт, Лудост, Злост – трички
Ще са основата му. Зове повикът, зове.
Писъци, градени от фанатизъм атеистичен
Ще огласят каменните катакомби тъмни.
Крахът общ днес равнява се на този личен.
Майка впива хищно зъби в отрочето си.
Краят е ярък – идва веднага, щом се съмне.

Кости се подреждат. Знак с печата на Смъртта.
Слепи се оглеждат. Милиони увехнали лица.
Дай ми кръвта, и нека да се удавим
В собствения си живот от вълноломи.
Само едно (с криви нокти) да направим -
Да спрем Същността да продължава да се рони.
Сетне ако ще дървесината да ни затули
Удушени в собствената си пъпна връв.
Един самин осмели се да ни охули
И сега почива мирно – вътре, в наш’та кръв.