Да заминеш за чужбина си е нож с две остриета...

[zvQr_nO_s_ChAr]

Всичко идва, за да си отиде... В испания съм от три години .. Приятелите ми в БГ вече ги боли фара за мен ... Но и тук можеш да завържеш връзки... Наистина започваш от нулата.. от самото дъно, но нали понякога е нужно да стигнеш до дъното, за да можеш да се изтласкаш после на горе..

[BePoHuKa]

Veronika qvno ne znaesh kakvo iskash i ne znaesh kade ti e mqstoto "nqkade iz evropa" ti ako sama ne si go napravish dobre tam kadeto si nqma da ti e dobre nikade. I az ne sum v Bulgariq trudno e na vseki e trudno no se preodolqva tuka sushto se namirat priqteli, vqrno ne e kato starite no se preodolqva vsichko ako si moralno i dushevno slab chovek po dobre se vurni v Bulgariq

Много добре знам какво искам тук ми харесва-тук си оставам..тва е!И тук постепенно започвам да си намирам фр-в бг няма никъф живот,а приятелите ти..някой остават други,не! Не мисля,че съм душевно слаба-напротив!Аз си знам,че тва ,което правя сега,като си градя тук живота си го правя за себе си-смисъл че сега ми е ясно,че ще е трудно и после сичко ще се нареди Много добре знам какво искам..вече!Нещата толкова бързо се променят ,че не е истина направо.Ако съм била объркана докато съм пишела темата сега вече знам какво искам Всеки според мен трябва да си изясни пред себе си какво иска!

[DevilWish]

Оооо в началото беше толкова трудно ,толкова съм плакала ,обаче всичко си идва малко по-малко на мястото

[Love&Confusion]

Не исках да си тръгвам в началото,ревах,тръшках се,но после се видя че друг начин няма...отивам в Испания и точка.Та дойдох тука...и естествено в началото ми беше гадно,тъжно и носталгията ме мъчеше,но много бързо се адаптрирах Сега имам много приятели тук,някои приятели от България ме зарязаха,но така си пролича какви говеда всъщност са. :P

[ThePowerOfLove]

И на мен ми се иска да замина, да видя какво е Допада ми идеята

[Darkkiss]

Veronika qvno ne znaesh kakvo iskash i ne znaesh kade ti e mqstoto "nqkade iz evropa" ti ako sama ne si go napravish dobre tam kadeto si nqma da ti e dobre nikade. I az ne sum v Bulgariq trudno e na vseki e trudno no se preodolqva tuka sushto se namirat priqteli, vqrno ne e kato starite no se preodolqva vsichko ako si moralno i dushevno slab chovek po dobre se vurni v Bulgariq

Много добре знам какво искам тук ми харесва-тук си оставам..тва е!И тук постепенно започвам да си намирам фр-в бг няма никъф живот,а приятелите ти..някой остават други,не! Не мисля,че съм душевно слаба-напротив!Аз си знам,че тва ,което правя сега,като си градя тук живота си го правя за себе си-смисъл че сега ми е ясно,че ще е трудно и после сичко ще се нареди Много добре знам какво искам..вече!Нещата толкова бързо се променят ,че не е истина направо.Ако съм била объркана докато съм пишела темата сега вече знам какво искам Всеки според мен трябва да си изясни пред себе си какво иска!

прикаските на мама тате и идиотите от стария ти блок не са точната истина
америка и канада ги мислят за велики защото искат визи и защото са малко много далече и не може да се види кфо лайно са.
америка има някои и др добър продукт но сред 320 мил дуржава 3 продукта не са нищо.
ако не си съгласна с мене виж моловете в торонто/колите/зградите/индивидите дето се мъчат да живеат и цените нс сички тея боклуци и ги сравни с тея в БГ
толкова хубави и качествени неща като в БГ се съмнявам да намериш някъде др-де + тфа БГ е в ЕУ така че вече мое да учиш в ЕУ и БГ няма да умре как УСА прави в момента.... също така ако УСА умре канада умира.... просто те са зависими от бананова република

моито решение доидох и видях умрелия континент и др година отивам да уча в ЕУ защото с образование от тука няма да отида никъде....

[BePoHuKa]

[azazas]

ми да в началото приятелите липсват ама след тфа вече се привиква намират се и приятели не като тез в България (говора за себе си) Аз не искъм да се връщам в България .. Тука си ми е добре

[godsavecocaine0]

На 13 години съм, живея от малка в Русия,и лятото си идвам в БГ.Кака беше с нас,ама преди 1 година се премести в БГ завинаги.Разбира се че искам да живея в България,ама това не зависи от мен за съжаление...и най-гадното е че зимата няма да си ходя май,щото от Москва до София билетите са адски скъпи..обаче се може стане нещо,и да си ида иначе понякога ми е мн мъчно за БГ...

[BePoHuKa]

Колко малка беше ..много е кофти.Аз установих,че в някои страни не може да имаш детството,което може да имаш в България!Разбира се сичко е според зависи Просто се радвам,че съм се ордила в Бг каквато и да е..и ми се иска да живея там,но има и много лоши качества ,които ме спират.Мисля и аз след време да се върна и да поживея 1-2 години ,но едва ли ще е за по-дълго.

[ChippRetard]

awe to da zamine6 v 4ujbina ne ti trqbva ezik, trqbva merak i da moje6 da prevuzmogne6 nostalgiata za BG (BG = domut, semeistvoto, priqtelite, spomenite ot jivota)... ima super qki mesta navsqkude i si zaslujava da izleze6 ot BG za da vidi6 i da ima6 baza za sravnenie.

Ama " Gorda Stara Planina " za vinagi vav na6ite surca!!!

[ANTIHUMAN]

Смятам даже да я напускам след известно време и дано да успея. Приятелите ли ми? Ще се справят и без мен. Ще им бъде гадно (но само на истинските), другите ще се преструват, че ги боли, а мен ще ме боли еднакво за всички!

[ElisaDay]

Нямам търпение да замина в чужбина.Първата възможност, която ми се отвори ще я използвам!И не.. пр4едполагам, че няма да ми е много мъчно за България, нито за хората тук.Не смятам, че съм намерила достойни за уважения хора, за които да ме е грижа в чужда страна.
И не бих слушала някои от форум какво е да си в чужбина, не бих слушала и приятел, защото съм такъв тип човек, че докато не видя с очите си и не пипна с ръцете си не се доверявам.

[ch0c0late44]

Аз съм около 5 месеца в един малък град в северна Германия.
Трудно е..в началото винаги е трудно.Поне съм тук със семейството си..Езика не ми е особено лесен,но всички казват че с времето се свиква.България ми липсва-и още как.Нямам търпение да дойде лятото и да си отида поне за малко в БГ.
Тук всичко ми е толкова различно,хората са ми някакви странни,времето е някво скапано всеки ден вали....Но няма как..В бг няма как да се остане.А и не решавам аз както беше казал някой на предишната страница - където са наще там съм и аз,поне за сега.

[prosto_edin_chovechec]

То и аз искам да замина.. Спира ме само едно.. и това са приятелите.. Не че имам много, но тези които имам, съм се борил наистина ама наистина здраво да станем такива приятели каквито сме сега... И когато се замисля се питам... всички тези усилия за нищо ли са били? Като един ден всеки ще си тръгне по пътя, ще изгубим контакти и няма да се видим повече? Депресирам се и се чудя какво да правя... След това ми минава до следващия такъв момент .. Не знам.. кофти ще ми е много... но в България или не .. всеки си поема по пътя попринцип.. за тези 5 години в гимназията изградих супер здраво приятелство и след това - заебаваш го.. Ама това е системата.. няма какво да се направи..

[kamenski88]

Някога и аз мислех като теб, но сега всичките ми приятели са чужденци и пак ще заминавам, щото тука е пълна скука - нямам приятели тук, а и да изляза само чалга пускат по дискотеките.

[DisappointedDreamer]

Гадно е да. Дори ужасно първите няколко месеца, пък и година-две. Докато научиш езика, свикнеш с атмосферата, хората, различията, новите обичаи, закони и т.н. Все пак никoй не те посреща с червения килим и разтворени, топли обятия. Но ако си упорит и борбен, преуспяваш, намираш приятели, оправяш се, и си живееш като бял човек. Разбира се, проблеми винаги ще има. Но няма да са такива като в България.

[Dagichka]

Абе да ви кажа забелязала съм, че всички българи, които са извън Бг реват и се късат за 'родината си', ама до сега един не съм видяла да се върне, че дори и приятелите си тук забравят набързо.. така че това си зависи от самия човек според мен. Бих заминала веднага, стига да имам тази възможност (след година-две сама ще си я създам - ще кандидатствам в различни държави и каквото стане). Светът е за да се види, обиколи, опознае.. а не цял живот да си кюташ вкъщи и да се оплакваш колко лош живот живееш..

[kiara_m]

НЯМА лоша страна на това да заминеш да учиш в чужбина освен ако не зарязваш твоята "сродна душа" ако, разбира се, си сигурен, че той/тя е човекът с който искаш да прекараш живота си. Но въпреки всичко, можеш да я/го вземеш с тебе, заедно да учите. Относно приятелите...идват и си отиват, наистина някой остават, но ти самият решаваш как ще предначертаеш пътя си, ако не отидеш да учиш в чужбина щото не искаш да си зарязваш "бфф-то" от даскало е СУПЕРСКИ ТЪПО и НЕСЕРИОЗНО !

[PainMonopoly]

Всички хвалят и прехвалват митологизираната чужбина колко добре е уредена и колко по-добре е във всяко едно отношение от България. Как е чисто и няма дупки по пътищата.

Накрая идваш тук, после се връщаш в България за пръв път и виждаш, че няма чааак толкова очебийна разлика в средата. Има разлика, но е тънка. Но за сметка на това в чужбина липсват толкова много неща, които са важни за теб. Езикът, азбуката, лекотата на изразяване. Познаването на системата, навиците и ценностите на хората. Приятелства се завързват лесно, но никога не си сигурен могат ли да са толкова безспорни, колкото с приятелите ти в България. Шокът защо на теб ти е трудно, а на тях им е лесно.

Безспорно е изграждащо изживяване, но чужбина не е за да оставаш там доживот. Това би било цял живот да грабиш от рога на изобилието, но да не можеш да му се насладиш. Или да няма с кого да му се насладиш.

[bloodymirror]

Аре стига с тия глупости,че губиш ''приятелите'' си,ако заминеш в чужбина.Какви приятели ще са,ако за такъв период те забравят и изгубите връзките си?! Майка ми има една приятелка,която живее в чужбина и се виждат в годината веднъж.но са си като сестри,всичко е до хора,ако имаш наистина истински приятели,те ще са ти такива и да не се виждате абсолютно всеки ден.

[windowlicker]

Според мен има значение за каква възраст става дума. Като е по-млад човек много повече неща се променят. Някои започват университет други се женят, други работят, сменят работа, нови приятели, нови интереси. Докато майка ти едно че си ходи сравнително често в България, друго едва ли нейната най-добра приятелка си е променила живота кой знае колко. Иначе да, губят се приятели със сигурност. Аз в момента си пиша по скайп с точно 2-3 човека от България останали приятели и то не често. Повярвай ми, имах много повече приятели или поне така си мислех. Поне в такива моменти знаеш кой ти е наистина приятел и кой не. Аз поне знам, че тезу хора, с които контактувам сега ще ми останат такива завинаги.

[mMemories]

Аз от апартамента си не искам да се местя, вие ми викате за чужбина ;х