Една непреходна любов
Здравей,Мони!Реших да ти пиша...и аз не знам защо.Може би защото откакто съдбата ме срещна с теб...ти си целия ми живот.Как си?Добре ли си?Искам просто да знам,че си добре...нищо повече.Знам,че може би това писмо пристига малко неочаквано и може би се питаш...”Как така се сетих точно за теб сега?”.Истината е,че всъщност никога не съм те забравял и може би никога няма да успея.Сигурно знаеш какво е да сънуваш хубав сън,да се събудиш и да разбереш,че действителността е малко по-различна и не чак толкова хубава.Е...аз си мисля за теб всяка нощ преди да заспя и очите ми винаги се изпълват със сълзи,когато си помисля,че повече може би никога няма да те видя.Сега,когато съм тук и съм „добре” отново се сетих за теб и това писмо е израз на моите чувства и емоции.Казвам „добре”,защото винаги когато си помисля,че имам всичко,което винаги съм искал,се сещам за теб и сърцето ми се пълни с много тъга и разочарование.Да,спортът ми дава много и може би дори е половината ми живот,но няма никакво съмнение,че откакто те срещнах ти си поне другата половина.Ти ме накара да повярвам,че все още свястните и красиви момичета съществуват и сякаш някак си без да искам се влюбих в теб...в онзи ден,на онзи рожден ден,когато уж бях дошъл за няколко часа и за да уважа мой приятел.Тогава с мен се случи нещо много странно...и нещо много красиво.Не ми отне дори ден,за да разбера,че се влюбвам.Но ти беше толкова перфектна,за да мога да повярвам,че всичко това някога може да бъде реалност.Всеки ден в продължение на месеци аз лягах и ставах с мисълта за теб и се радвах като малко дете на всеки СМС,получен от теб.Защо ми пишеше,защо го направи?!Как така стана,че изведнъж се отчуждихме толкова,че вече не сме си писали дори повече от месец?!Знам,че може би и аз имам вина...и по-скоро моето его...Месец,който за теб може би е бил повече от достатъчен,за да ме забравиш напълно,но за мен...уви това е твърде малък период,за да превъзмогна силните си чувства,които със всеки изминал ден се превръщат в една задушаваша болка,която ме притиска и притиска...Дано някой ден всичко това отмине и когато се обърна назад във времето да си спомням за теб,усмихвайки се и радвайки се,че това някога се е случило.Защото аз съм сигурен,че никога няма да успея напълно да те залича от съзнанието си...Чао сега и искам да знаеш,че въпреки всичко,ти си най-хубавото нещо,което се е случвало в живота ми...и винаги ще те помня...Обичам те!!!