Така...историята е следната:С въпросното момиче се познаваме от доста време,но дотолкова,доколкото си знаехме само имената...не се бяхме запознавали лично...В един хубав априлски ден тази година обаче бях поканен на един рожден ден на един от,смея да кажа,добрите ми приятели...Първоначално отказах ,защото на другия ден имах мач и му казах,че просто не мога.Но той ми каза,че би се обидил,ако поне не отида да го уважа...и аз така и направих(с предварителната уговорка,че ще стоя най-много до 11).Когато вече отидох...това беше един от най-скучните рождени дни,на които съм присъствал...Всички пиеха и правеха каквото поискат...а аз...трябваше даже след час да си ходя.Казвам всички,но всъщност имаше едно момиче,което твърде се различаваше от всички останали...това беше Тя.И на нея и беше малко скучно,а погледите ни се засичаха не един път в задименото иначе помещение.И по едно време малко преди да си тръгна...се случи нещо,което,трябва да си призная,никога не съм очаквал...Момичето стана...дойде при мен и ми каза:”Как си?Виждам,че ти е малко скучно,разбрах и защо...Не се притеснявай...преследвай мечтите си...”Аз няколко минути не можах да повярвам какво се случва,но после осъзнах и отвърнах само”Да,да...знам!”.И така завързахме разговор,който продължи не повече от 10 минути,просто защото трябваше вече да си ходя.След като станах на другия ден обаче,бях убеден,че нещо вече се е случило,нещо,което вече е твърде късно да бъде спряно...аз бях влюбен.И така взех и скайпа...започнахме да си пишем,а когато ни нямаше пред компютрите и СМС-и...Започнахме да излизаме и всичко беше като в приказка...докато не дойде едно парти,на което бях поканен и бях я питал дали иска да дойде,но тя ми каза,че не познава никой от компанията ми и се притеснява,аз аз и казах добре...и все пак имаш номера ми.И двамата знаехме,че по-късно ще ми се обади и ще дойде...Там имаше силна музика и гледах телефона си през 5 минутки...но стана 4 часа и реших,че просто е решила да не идва и...спрях да следя телефона си...Когато го погледнах за последно в 5 обаче се оказа,че имам 8 пропуснати от нея...и тя усилено се е опитвала да се свърже с мен...Когато после и звънях обаче,тя не ми вдигаше...Мисля,че този ден завинаги промени отношенията ни...После продължихме да излизаме...но нещо не беше същото...Когато дойде и офертата от водещ столичен отбор(няма значение кой),която аз приех,вече беше ясно,че всичко е приключило,още преди да започне... Знаете ли...яд ме е само за едно...че изпуснах момичето,което толкова време тайно се надявах да срещна,защото за съжаление напоследък са много малко тези...Може би и за момчетата също е така...Кой знае?!История с незавършен край,история,която ми дава смисъл да живея и да се боря,за нещата,които искам в живота...и за които винаги съм мечтал...Извинявайте,ако съм отегчил някой...обещавам,няма повече