Направо съм шашната
Преди година някъде тръгнах с едно момче, което ми разби сърцето по супер гаден начин.Бях наранена,отчаяна и страшно много го обичах.Докато един ден не остана нищо от силните чувства.Бях безразлична и не ми пукаше.И срещнах него...

Той беше различен.Забавен,сладък и добър.Усещах една тръпка в стомаха,когато го виждах,когато стоеше до мен.Подбирах думите си,когато съм с него.Срам ме беше.Изобщо симптоми на влюбване.И тръгнахме.Всичко беше супер.Чаках с нетърпение да ми се обади,да излезем,да се хванем за ръка.Радвах се, и виждах как околните ни завиждат....до онзи ден,когато тази тръпка се изпари.

Изпрати ме до нас.Прибрах се,а не ми пукаше дали изобщо ще се видим на следващия ден.Писахме си.Пак ми беше безразлично.Той се привърза към мен много,аз също...но какво стана?Защо усещам, че чувствата ми ги няма?

Няма да говоря с него на този етап,защото не съм сигурна какво става.Просто искам да знам някой от вас чувствал ли се е така и какво е последвало?Изживявам за 1-ви път такова нещо...да имам чувства и те да се изпарят ей така.