Защо вече не ми казваш,че ме обичаш..

**t0nit0yy** · 09-09-2008, 11:21

Не знаех къде да го сложа..ама нали е любовно..

Защо вече не ми казваш,че ме обичаш?!-попита тя и го погледна с натъжен поглед.
Той си ядоса от това и пускайки ръката й отвърна
-Пак драми!
-Защо драми?!Ако не ме обичаш вече,хайде кажи ми!
Той я погледна с дълбоките си очи и се обърна на другата страна.
-Защо казваш,че не те обичам?-попита момчето с нисък и неуверен глас.Още имаше нотка на нервност в тона му.
-Ти се промени.Вече почти не се виждаме..кажи,аз ли те отдалечих!?Опитах се да те върна..но ти може би не искаш.Помниш ли обещанията?Господ помниш ли?Всичко е грях..но защо мълчиш!?Обчам те,чуваш ли!!Не мога да те изгубя..или вече те изгубих?
От очите й падна сълза.Усещаше,че сърцето й спира.Той мълчеше..гледаше града,а тя гледаше звездите.Да,те стояха на каменните стълбички един до друг.Но бяха в различни светове.Тя реши,че думите са излишни.Той си беше отишъл,но тя не вярваше.След всички думи и обещания,беше ли възможно всичко да бе умряло.А може би той я обичаше,но не можеше да й го каже.Може би искаше да я прогони.Но защо,защо вече не я искаше.Беше толкова красиво отначало.Бяха всеки ден заедно!Той я прегръщаше и целуваше,сега даже не я поглеждаше.Тя не искаше нищо от него.Просто да чуе "Обичам те..",нищо повече!Беше се борила за него толкова време,а сега нямаше сили и да плаче.Тя си спомни първата нощ когато той й каза,че я обича.Спомни си как потъваше в очите му,как галеше ръцете му.Сега искаше да крещи,да върне времето.Но време нямаше.Всичко бе в пространството..Страхуваше се,че ако го докосне той ще изчезне.А не искаше да живее без него,нямаше смисъл!Телефона й звънна:
-Хайде прибирай се- чу се гласът на майка й.
-Добре!-kаза тя и затвори.
Той я погледна и каза:
-Тръгваш ли?Постой още малко..
-Няма време,късно е..
Той стана,хвана я за ръка и тръгнаха.Мълчаливо вървяха и стъпките им се чуваха по улиците.Стигнаха до едно място.Той я прегърна и й каза "довиждане".Тя го погледна нежно и като за последно.Обърна се и тръгна.После спря за да послуша стъпките му.Нощта я обвиваше.Беше й студено,но това нямаше значение.Кога ли щеше да го види пак..Погледна към небето и каза:
-Господи,върни ми го!
После забърза към домът си,а по пътя се опита да потърси душата си..

Аз го писах..преди 2 месеца

това ми се случи..за съжаление наистина беше последната нощ..

Всички права запазени!

**sasha_90** · 09-09-2008, 11:27

Хубаво е.

**SmiLee .. ))** · 09-09-2008, 11:32

много хубаво

.. Поздравления

**ResPekT333** · 09-09-2008, 11:36

много е хубаво..

**jghgh** · 09-09-2008, 11:44

Мхмм, а ако беше вмъкнала че той автоматично е хванал ръката й и са ходили механично, т.е. изкуствено, рутинно и неизпълнено с чувства (поне от негова страна) щеше да е още по-драматично

**t0nit0yy** · 09-09-2008, 11:58

Първоначално написано от jghgh

Мхмм, а ако беше вмъкнала че той автоматично е хванал ръката й и са ходили механично, т.е. изкуствено, рутинно и неизпълнено с чувства (поне от негова страна) щеше да е още по-драматично