Сърцето вижда много добре, то обхваща толкова широки диапазони, че ако тръгне да се състезава с очите, почти винаги губи.
Ето затова поривът на сърцето е бил почти винаги по-силен от този на разума.
Това, което се усети с душата, което бъде дадено на нея за обрусуване в съзнанието, винаги е по-красиво от видяното. Защо обичам повече да чета книга, отколкото да гледам филма? Там всичко е наготово, пречупено през вижданията на цял екип, толкова НЕмое. А когато чета книга, посредством описанията и разговорите сама си изграждам светове, представям си всичко и сякаш и аз заживявам в света на героите...Особено ако книгата е по-емоционална. Съпреживявам тревогите, радостите...Глупаво звучи, но наистина е така.

Ето и откъсче от "Малкия принц", където става дума за същото, което се разисква в тоя топик:

http://bella7.wordpress.com/2007/11/05/malkia-princ/