В такива моменти се радвам, че не ми се налага да избирам.
А пък не са ми ясно много неща: защо по време на ураган не са се покрили временно някъде, в някой вход, кафене, подлез? Как ще разпозная през дъжда, че точно Онзи е Човекът на мечтите ми? И то защо ще успея да го позная само по външен вид - егати повърхностната история!
Ще кача старата жена, ще я откарам някъде на сухо, а после ще се върна за приятеля си. Ако той не ме разбере и не му е жал за жената, значи трябва преоценка на приятелството.
А относно господинът - нека си виси там, едва ли някога бих разбрала, че това е било Той. Ако не съм щастлива в любовта, можела съм да я изпусна по милиони други начини, как ще разбера, че точно ураганът е бил съдбоносен?
И аз искам отговори!