Аз съм свидетел на един подобен случай:
Един съученик, който нищо не може, не може дето се казва една клечка за г*за да си одяла, си намери приятелка, която взе че му пусна (първата) и след 6 месеца връзка решиха да имат дете и да се женят.
Момичето е от заможно семейство, а той няма пари (за справка - момчето е набор 86, а тя мой набор - 87). Момчето е свикнало да разчита на мама и тати при проблем (пък дори и да няма проблем). Момичето... работи си и изкарва каквото може. С доход 400лв. на месец как ще живеят не знам, но си е тяхна работа. Решили са родителите им да ги издържат.
За мен това лично е пълна глупост.
В случая на авторката - хубаво е, че и двамата сте от заможни семейства, така ще има какво да наследите и кой да ви помага. Много е хубаво, че сте решили да си имате дете, след като сте го решили - никой няма правото да ви съди за каквото и да било - на достатъчно години сте. Живота си е живот и не свършва след създаването на поколение, можете да си го живеете когато и както пожелаете. Миналата пролет ходих до Карлово, и по пътя към Пловдив спрях да разгледам едно село, дори едни баби снимах, та се позаприказвахме, оказа се, че са раждали и на по 14 15 години, съответно и тогава са се женили. Имат правнучета и са щастливи. По този въпрос да попитам другите - по-важно ли е да подскачаш облечен тъпо в дискотеките, отколкото да бъдеш щастлив и да правиш нещо смислено в този и без това кратък живот.
В момента съм на 21, не мисля за деца, понеже нямам нито богати родители, нито роднини. Сам се издържам и сам си градя бъдещето. Но след 25г. смятам сериозно да се позамисля. Защото именно поколението дава смисъл на всичко това, което се опитваме да изградим. Иначе после, след като животът ни свърши, кой ще има полза и ще запомни това което сме изградили?!?

До авторката: Объркала си форума, тук се събират главно деца, които малко трудно разсъждават. Успех в създаването на това ново семейство. Много щастие ви пожелавам.