преди бях писала тема в която обяснявах колко много обичам едно момче .. което живее в америка .. той си тръгна преди по-малко от 2 седмици , но на мен ми изглеждаха като цяла вечност .. обичаХ го .. докато днес не разбрах , че си е имал и все още има друга .. тя е от България .. от Плевен .. от съседния квартал .. от неговия квартал .. те все още поддържат връзка и смятат да я продължат когато той пак си дойде .. направо незнам къде съм и какво става около мен .. в мига в който прочетох това .. нямах сили дори да заплача .. просто сърцето ми се разтуптя по-бързо от всякога и си казах "КРАЙ" .. никога не бях чувала за това момиче .. мислех си , че може да има някоя , но тази за която си мислех отпадна като варянт .. започнах да му вярвам .. неуссетно се влюбих а тоой замина .. примирих се с това и си казах "ех какво пък като си дойде ще бъдем пак заедно" .. през изминалите почти 2 седмици от както го няма аз му писах в скайп , но той повечето пъти не пишеше .. аз си мислех , че е заради часовата разлика която е 10 часа .. когато го питах защо не пише той все се оправдаваше или с това , че не е видял или , че не е имал време .. сега се чувствам .. по неуписуем начин .. искам да умра .. незнам какво да чувствам .. незнам какво да правя .. знам само , че дори да си поиска втори шанс .. аз няма да му простя .. той точно преди 20 минути нарани сърцето ми неземно дълбоко .. това беше краят .. както на връзката ни така и на тази история .. незнам защо всъщност писах .. може би просто исках да споделя и да ми олекне поне малко ..

благодаря на тези който все пак са прочели този роман който написах ..