Интересна тема.....
Прошката от гледна точка на добродетелност е признак на доверие и оптимизъм,но ако погледнем леко отстрани се забелязва че може да бъде взето за слабост.Има много хора които със хищнически инстинкт оцеляват в социалната,обществена борба за повече пари,които предполагат повече блага които носят удовлетвореност....не щастие,но удовлетвореност че усилията и трудът ти ,ти е донесъл дивиденти с които можеш да си позволиш удобства и дребни удоволстия,също така да заздравиш отношенията си в семейството като отидете на почивка примерно или като купиш подаръци....но тези неща са свързани с пари естествено.Та тези хора с хищнически инстинкти улавят всяка една малка слабост в характера на човек,според това което е казал,премълчал,как се е държал,какво е направил....както когато малките деца неъзнателно подлагат на тест някой нов учител с невероятен хаос по време на час.Само че тези хора се възползват от тези слабости и една евентуална прошка в един случай може да бъде както признак на великодушие и да всява репсект,така и признак на слабост и тстъпчивост които предразполагат хищниците да се впуснат в атака.Има и много фактори на речта,жестомимиките и прочие които също имат голям принос,но тази тема не ги засяга.
Та прошката зависи много и от ситуацията,хората в обркажението,какво се опрощава и т.н.,но в случая е важно какви последствия оставя прошката в мислите и чувствата на хората.
Човек сам си кове съдбата,но докато я кове трябва доста да внимава за да го отведе нагоре тази негова съдба.
От мой личен план мога да кажа че никога не ми се е налаго да прощавам на някого,защото дори и най-гадните неща които хорат са ми казвали и най-лошите отношения които съм търпял са ме направили по силен.Това което не ни убива ни прави по силни.Не ги виня,а дори съм благодарен,въпреки че вътрешно мечтая някои детайли да не са били точно така.Но ако не бях изтърпял всичките лошотии нямаше да стана това което съм станал днес.Ако някой дойде и ми каже "извинявай"...или бих му простил с невероятна усмивка,просто защото не съм човек на дреболиите,или ще го отмина презрително без дори да го погледна.
Не съм конфликтна личност,въпреки че обичам да споря.Един човек,веднъж ако ми направи нещо за което ми или не ми се извини не реаргирам емоционално и прибързано....изчаквам и го характеризирам,за да преценя що за човек,а в това съм много добър.....или го уважам и ценя или той за мене вече не съществува.
Но всичко което е свързано с прошката е най-вече емоционално и затова дори и да се прощава или не,човек трябва да мисли леко егоестично за самия себе си,да не се превърне в жертва на съвества си.Сещате ли се за хората които ви казват "ае да не ти пука"....е прави са независимо какво е станало,човек просто не трябва да влага прекалено много от нервите си,от емоциата си и да трупа ядове след ядове.....ядеовете унищожават човека.Усмихваш се и казваш "ма*ната му".