Прошката...

[mistake]

Та въпроса ми е какво мислите за прошката? Лесно ли прощавате , и когато казвате "Прощавам ти" мислите ли го наистина?
Помня един разказ от детството ми. Разправя се за дете изключително жестоко което наранява и слепи и старци съвсем безсъвестно. Неговият баща забива по един пирон във вратата на плевника за всяка негова лоша постъпка. Минава време. Детето се разкайва за грешките си и започва да помага на онези които е засегнал. Баща му започва да маха пироните и идва денят в който не остава и един върху вратата. Детето е доволно, но бащата посочва дупките в дървесината.
Знам една мисъл която няма как да приема и ми звучи отвратително. "Признатият грях е половин грях." С други думи, ако си убил някого, но си признаеш, значи си го убил само наполовина. Тези бакалски сметки може да устройват законодателното дело, но не виждам какво място имат в морала.
Греховете (лошите постъпки) които сме извършили си имат пряко отношение върху околните и не разбирам как могат да се пренебрегват. Когато последствята са налице, как ще отречем причината за тях? Грехът си е грях и сега и преди и е редно да си остане за вбъдеще.

[Nam3less3]

Човек първо трябва да прости на себе си, за да му бъще опростено и от другите. В някой крайни ситуаций не може да става въпрос за прошка. С прошката загърбваш омразата, отмъщението и гнева, които са отрова. Заради това прощава човек, за да е в мир със себе си, и за да направи добро за грешника. Но всичко зависи от ситуацията.

[tigity]

spored mene za da se reshish da proshtafash na nqkogo trqa seriozno da pomislish kak i s kfo te e naranil ili obidil za da go napraish :P f protifen slu4ai praish golqma greshka

[xxxSnowflakexxx]

spored mene za da se reshish da proshtafash na nqkogo trqa seriozno da pomislish kak i s kfo te e naranil ili obidil za da go napraish :P f protifen slu4ai praish golqma greshka

+6456787

[fire_of_dreams]

Аз по принцип съм човек, който много рядко се сърди. Не мисля, че малките неща си заслужават сърденето. Но затова пък когато се разсърдя изключително трудно прощавам.
Вярно е, че всеки има нужда от втори, трети, пети шанс, наистина. Но когато ти се е качил на главата от грешки, вече наистина трябва да се замислим дали да прощаваме. Говоря от личен опит- преди 2 месеца се скрах с най-добрия ми приятел и не смятам никога да му простя, защото толкова много ме нарани с думите си, че няма накъде вече.
Така че, прошка се дава само когато си сигурен, че човекът отсреща си заслужава!

[Kman]

Интересна тема.....
Прошката от гледна точка на добродетелност е признак на доверие и оптимизъм,но ако погледнем леко отстрани се забелязва че може да бъде взето за слабост.Има много хора които със хищнически инстинкт оцеляват в социалната,обществена борба за повече пари,които предполагат повече блага които носят удовлетвореност....не щастие,но удовлетвореност че усилията и трудът ти ,ти е донесъл дивиденти с които можеш да си позволиш удобства и дребни удоволстия,също така да заздравиш отношенията си в семейството като отидете на почивка примерно или като купиш подаръци....но тези неща са свързани с пари естествено.Та тези хора с хищнически инстинкти улавят всяка една малка слабост в характера на човек,според това което е казал,премълчал,как се е държал,какво е направил....както когато малките деца неъзнателно подлагат на тест някой нов учител с невероятен хаос по време на час.Само че тези хора се възползват от тези слабости и една евентуална прошка в един случай може да бъде както признак на великодушие и да всява репсект,така и признак на слабост и тстъпчивост които предразполагат хищниците да се впуснат в атака.Има и много фактори на речта,жестомимиките и прочие които също имат голям принос,но тази тема не ги засяга.
Та прошката зависи много и от ситуацията,хората в обркажението,какво се опрощава и т.н.,но в случая е важно какви последствия оставя прошката в мислите и чувствата на хората.
Човек сам си кове съдбата,но докато я кове трябва доста да внимава за да го отведе нагоре тази негова съдба.
От мой личен план мога да кажа че никога не ми се е налаго да прощавам на някого,защото дори и най-гадните неща които хорат са ми казвали и най-лошите отношения които съм търпял са ме направили по силен.Това което не ни убива ни прави по силни.Не ги виня,а дори съм благодарен,въпреки че вътрешно мечтая някои детайли да не са били точно така.Но ако не бях изтърпял всичките лошотии нямаше да стана това което съм станал днес.Ако някой дойде и ми каже "извинявай"...или бих му простил с невероятна усмивка,просто защото не съм човек на дреболиите,или ще го отмина презрително без дори да го погледна.
Не съм конфликтна личност,въпреки че обичам да споря.Един човек,веднъж ако ми направи нещо за което ми или не ми се извини не реаргирам емоционално и прибързано....изчаквам и го характеризирам,за да преценя що за човек,а в това съм много добър.....или го уважам и ценя или той за мене вече не съществува.
Но всичко което е свързано с прошката е най-вече емоционално и затова дори и да се прощава или не,човек трябва да мисли леко егоестично за самия себе си,да не се превърне в жертва на съвества си.Сещате ли се за хората които ви казват "ае да не ти пука"....е прави са независимо какво е станало,човек просто не трябва да влага прекалено много от нервите си,от емоциата си и да трупа ядове след ядове.....ядеовете унищожават човека.Усмихваш се и казваш "ма*ната му".

[anichkaaaaa]

еми колкото и да ни е трудно трябва да прощаваме , защото самите ние не сме безгрешни

[iveetyy]

Ами според мен всеки си има свои причини,за да постъпи по даден начин и преди да си тръгнал да се сърдиш,мисля че трябва да потърсиш тези негови причини и да се опиташ да ги разбереш.Може би нещата не са така както ти си мислиш,че са.Защото повечето хора не правят разни идиотщини без причина.И след като р азбереш неговите основания,мисля че няма начин да не намерите начин да си оправите отношенията.Аз лично досега не съм имала нещо което да не съм могла да простя.Въпреким,че последният път когато се сърдих сериозно беше преди половин година...и простих едва преди месец...Времето лекува повечето рани..Според мен рано или късно няма начин да не простиш..особено ако с този човек с който сте се скарали сте били близки..просто това не е наказание само за него ами и за теб...на теб ти е мъчно за него...и според мен няма смисъл една караница да разделя приятели..Когато е къде-къде по-лесно да се прости...дори и с времето..Винаги трябва време...но време всеки има...защо не отдели малко за това да прости..Аз съм правила много грешки..някои дребни..други не чак толкова..но приятелите ми винаги са намирали сили да ми простят..може би не се забравя преживяното..но не е ли по-добре да се смеете отново заедно,отколкото да сте разделени и да ви е скапано настроението...според мен това е излишно късане на нерви..
Да има неща,които са толквоа ужасни,че не могат да се простят..Но ако си тиин или дете още,не вярвам че ще те сполетят...Таа да аз съм за прошката,въпреки и след време.. ;pp

[CtrlAltDel]

Аз по принцип съм човек, който много рядко се сърди. Не мисля, че малките неща си заслужават сърденето. Но затова пък когато се разсърдя изключително трудно прощавам.
Вярно е, че всеки има нужда от втори, трети, пети шанс, наистина. Но когато ти се е качил на главата от грешки, вече наистина трябва да се замислим дали да прощаваме. Говоря от личен опит- преди 2 месеца се скрах с най-добрия ми приятел и не смятам никога да му простя, защото толкова много ме нарани с думите си, че няма накъде вече.
Така че, прошка се дава само когато си сигурен, че човекът отсреща си заслужава!

Напълно съм съгласна. И при мен е така, нямам какво повече да добавя.

[Kman]

Ние сме човешки същества,но все още не сме достигнали толкова голямо усъвършенстване и такъв етап в еволюцията,когато няма да правим грешки......нормално е човек да прави грешки,но ако съжаляваш за всяка една,то е все едно да съжаляваш че си човешко същество.

"Нашата мъдрост произтича от нашия опит,а нашия опит от нашите глупости"

Тоест от нещата които на пръв поглед изглеждат неща за които трябва да съжаляваме,всъщност в бъдеще се оказва че е било хубаво че сме ги направили,за да се поучим от тях.Ако не се поучим ние,то тогава някой който е бил свидетел на грешките и т.н.
Капийш!?