Моята изповед.

**w0sh** · 09-11-2008, 23:14

Седя на стола. Светът днес загуби своите краски. Небето е сиво, облаците са сиви (очевидно дъждовни). Дори златната ми рибка е сива. С какво го заслужих? когато видях нейните коси като, огряните от слънцето снегове на алпийски връх. Зъбите и- наредени като перли, но не черни, макар да се ценят заради своята скъпоценност. кожата и - като какаов сладолед, който шепне нежно в ухото ти "оближи ме преди да се стопя, така и така си дал за мене 2 лева". Ръцете и меки като италианска коприна, очите- 2 маслини - едната гръцка , другата иберийска, усните и като водно легло, краката и като Родоския колос.

Този ден аз влязох в нейния лабиринт. Лабиринт, който макар и зелен, беше обрасъл в страст и тъга, от него няма изход. Паднах пред олтара на нейната красота, дори се сринах, сгромолясах, там умря моето достойнство. Електрошока на нейните целувки не помогна. Аз бях пожертван, за нещо красиво, за нещо благородно и прекрасно. Изкачих се на пирамидата и изрязаха сърцето ми с обсидианов нож. То винаги ще кърви, както са кървави сълзите ми и вече не мога да нося бели тениски,защото само се ликьосват.

Моята смърт донесе нейния живот. Моето падение донесе нейното извисяване. Тя е ангела и дявола в едно. Толкова високо, а аз съм толкова ниско. Ръцете ми не я достигат, не мога дори да подскоча, краката ми са в тресавището на мъката.

Днес тя беше в черно. Тя беше чумата ня мяота душа.

Отново ще завали, дъждът ще пречисти този свят, но моите сетива няма да го видят и да го почувстват, защото аз никога не бих почувствал нищо веч.

ПП: вижте таланта ми. поклонете ми се, че дори без да мисля като всяко лигаво тийнче бях лигав.