Здравейте. Този път темата не е нещо общо, а конкретно за хора, които познавам от детската градина, и година след година ги виждам как пропадат ли, пропадат.. И става въпрос за приятели, хора, които обичам и уважавам..
С една приятелка се знаем от детската градина, много е сладка и забавна като характер..
Общо взето последните няколко години не сме контактували много много, но това лято подновихме приятелството си..
И какво да видя, кроткото момиченце, което помня от малка, сега, 14 годишна, пие, ходи по момчета, пуши /това за пушенето току що го разбрах /, купонясва и въобщее.. съсипва си детството..
Досега съм говорила само празни и общи приказки, но просто сега става въпрос за конкретен случай..
Мъка ми е да я гледам как си пропилява детските години в търсене на изживявания за по-големи.. И лошото е, че не е само тя така..
Боже, а току що, като разбрах, че пуши.. дорева ми се просто..
Няма нужда да отправяте хапливи коментари, просто исках да изкажа емоциите си и чувствата си..