По принцип не съм по боищата и страня от такива неща. Дори и да ме провокират не бих посегнала първа. Предпочитам да наредя мнооого злобно някого, защото съм се била много пъти, но никога не съм помнила удар така, както глупостите, които са се изприказвали за семейството ми. Това е начина, по който нараняват мен, затова аз смятам, че така ще нараня другия. Жестоката истина обаче е, че системно малтретирам приятелите си. Изобщо не умея да си преценявам силата и най - редовно посинявам приятелките си. А най - лошото за мърлите, които си мислят, че могат да се сбият с мен е, че никога не бия шамари, не драскам и не скубя. С тея лигавщини цялата работа се проточва във времето...