Не са и слава богу ... да не дава господ такова нещо.

Попринцип съм си страхлива ама за всичко без за това да се прибирам по тъмно ... или да излизам късно.С една фр лятото си излизахме в 2 часа през ноща ии само двете си седиме и си говорим.Амаа веднъж ми се случи нещо много страшно поне на момента.Значи излезнали сме си ние ,, пак така в 2 часа ... седиме си и по-едно време двама мъже на около 25 тръгват след нас ... ние незнам на къде се бяхме завлекли ,, * ама щях да умра от страх.Ние забързваме ходенето и те също.Ние спреме и те спрът.Ужат ,, ужас.После обаче такъв спринт одарихме .. че онея ни загубиха от поглед както и ние тях ;дд.