- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Побърквам се ...!!! НЕзНаМ какво да ПРавЯ ... ?!?
![]()
![]()
![]()
Днес беше най гадния ден който съм имала ... тряяше да мине супер имах планове .... мн бях притеснена ... как ше мине в новото даскало ( в което неисках да у4а ма ... майка ми там ме забута ) ... първона4ално веше окей разбрах 4е с една фр сме в един клас поне така ми каза .... и мн се зарадвах .... после се запознахме и с др моми4ета и след като влезнахме се оказа 4е съм в др клас
![]()
![]()
всичко си беше мн яко докът неизлезнах отново прецака...
![]()
![]()
![]()
Даскалката там беше мн гадна .... зарди задържането ... ми се прееба целия ден ... класа беше мн злее не беше як като предишния в който бях по по грешка ... излезнах бясна от там ... помолих даскалката да ме пусне по рано 4е имах раота .... ама не ме пусна
![]()
![]()
![]()
зарди тая ми се прееба още пове4е деня ... а можеше да е по добре ... ако ме беше пуснала ама тъпа4ката не прояви разбиране ....
![]()
![]()
Знаех си че няма да издържа в тва даскалоо беше супер зле ... и още от 1 ден си проли4а ... как ше продължа ... и надявах се да е готино неска .. но щом 15 мин неиздържах там .... незнам кво да кажа за 4 години
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Искам да говора с майка ми да ме премести ... но как да и обесня .... 4е там наистина не се 4увствам добре .... как да я обедя какво да и кажа за да прояви разбиране .... към мен и един път да ми угоди ...
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
КаквО да ПравЯ ... неискам да стъпвам там .... останах с ужасни впе4етления още от първия ден плс ХеЛП
![]()
![]()
П.П. МоЛя Ви Без ТъпИ коментари .....![]()
If you can't be a good example then you'll just have to be a horrible warning..!! ;]
Просто и кажи,че там не се чувстваш добре,класът не ти харесва итн.![]()
В момента явно се чувстваш отвратително... единственото, което мога да ти предложа е, да се опиташ да поспиш, може би ще се почувстваш по-добре после. А относно училището, въпреки лошото ти първо впечатление не мисля, че трябва толкова да бързаш с местенето. Изчакай да мине първата седмица, може би няма да е толкова лошо, колкото смяташ, че е. После ако все още се чувстваш така, просто заявяваш на майка ти, че не издържаш там, че не ти е приятно и изобщо не се чувстваш добре в това училище. Би трябвало да свърши работа, поне за начало, а когато те попита защо, разказваш това, което написа тук (но на твое място бих пропуснал, че заради учителката ти са се провалили плановете). Оттам нататък би трябвало да потръгне.![]()
Reputation is what other people known about you. Honor is what you know about yourself.
Рано е за такива заключения... Наистина поизчакай да видиш след 1-2 седмици как ще е положението. Може да си промениш мнението...все пак за 15мин не можеш да прецениш кой какъв е... Спокойно отначало винаги е стряскащо![]()
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Офф топик: Преместете темата бе, дявол го взел!Не, че е моя работа, ама да го вкараме малко в ред!
Он: Уста нямаш ли, да се опълчиш на амбициозната си майка?
Защо подяволите на кажеш на майкати ВСИЧКО ! Ако не нещо, най малкото което може да направи, е да те премести в яката паралелка![]()
и аз бях така миналата година...и ся донякъде...ма вече е по-добре....иии си давам се кураж...при мен е и по-различно де...но все пак...
Ти къде учиш.......кой град!?
Абе глупости... стига, сегаБило ти е кофти и си мислиш, че за всичко новото училище е виновно... не е така
Нито си се запознала с някой, нито нищо... Ходи през седмицата, опознай новите хора... учителите... Недей така от първия ден да се отчайваш
И аз миналата година бях разочарована от видяното, но с времето се свиква и започна да ми харесва
Като ги опознаеш, тогава пак пиши... А даскалите винаги са гадни в началото, за да ви е страх от тях, после откриваш, че и те са хора
Айде, успех... А ако нищо не стане - наистина кажи на майка ти, че не се чувстваш добре там... знам ли
![]()
еlsy![]()
Първо-мисля че темата не е за този раздел....
и Второ-недей да се очайваш още от първия ден...бъди по контактна,за да си създадеш повече приятелства и естествено не се прави на много оборотна в новото училище,защото си нова и може да си изядеш някъде боя...![]()
Обясни й,че не ти харесва класа и изобщо обстановката.Тя ти е майка и трябва да прояви разбиране.Макар че се съмнявам-сама те е"набутала"там.
Продължавай с хленченето, може и да помогне...Първоначално написано от Lacey_66
![]()
Алооо,чакай бе.
Я малко по-треэво мисли.
Първо иэчакай да мине малко време.Може пък след време да се почувстваш добре там.Много е тъпо да си тооолкова предубедена.
Дай си малко време и се пробвай да свикнеш.Не ги поэнаваш хората и може и да си останала в погрешни впечетления.
А ако след време още си така,говори с майка ти и спокойно и кажи,че не ти е приятно там,че не си пасмаш с хората,че не се чувстваш добре и искаш да се преместиш.Не мисля,че ще се противи,ако наистина си искрена в това,което каэваш.![]()
И аре спри само да мрънкаш,эащото с мрънкане не става...
Само се самосъжаляваш,а това е много тъпа черта от човешкия характер,ама эа съжаление май май много хора я имат.И аэ едно време я имах,ама эа радост успях да я преборя.Така е по-добре.
But all the miles that separate,
They disappear now when I’m dreaming of your face.
както казаха и другите,не прибързвай със заключенията...
и аз така миналата година на 15 като си видях новия клас...прибрах се в къщи почти разревана с думите"това е най-тъпия клас","не искам да уча там","искам си стария клас"ама точно като малко детенце.... та после се оказа че в класа имало и много печени хора
![]()
така че след първата,втората седмица ако още си на това мнение просто кажи на майка ти да те премести в другата паралелка("готината")-не вярвам за паралелката да ти направи проблем... като ти е избрала тя училището надявам се поне да ти даде свободата да си избереш сама класа....![]()
е, рано е още..ще се откракат и ще видиш какви са печени (предполагам) В най-лошия случай ще имаш няколко приятелчета от класа си, с които ще си седиш в часовете, а междучасията и след даскало ще си движиш с хора от други класове :P
И аз бях така преди...другия клас ме кефише мн повече от моя...исках да се изместя ама майка ми не даваше...накрая се ядосах викам и хубо няма да се местя...и на другия ден бях в дирекцията за да се преместя
преместих се...прекарвах си страхотно и еднин ден ми вика: ето видя ли че ще свикнеш с класа си... а аз и викам е да след като се изместих мн ясно
![]()
![]()
ееее побесня ама ко...пред свършен факт нищо не напрай....пробвай и ти \
/
![]()
Първоначално написано от reni7o0o
Ха яко ти се е полу4ило
ше пробвам де
![]()
If you can't be a good example then you'll just have to be a horrible warning..!! ;]
Ъм Може да заклю4ите темата ве4е... thanks na vsi4ki
![]()
![]()
![]()
If you can't be a good example then you'll just have to be a horrible warning..!! ;]
Мисля, че е най-добре да дадеш време на учителите и на съучениците си. Може да не са толкова лоши. Просто дай шанс на самата себе си да се приспособиш към тях. Ако наистина не ти харесва говори с майка си. Няма какво да го овърташ, а просто й казваш.
Live 2 Ride And Ride 2 Die.
Honda - The Power Of Dreams!
Срежи си вените кк?Първоначално написано от Lacey_66
ПодкрепямПървоначално написано от ...FaShIoN...
![]()
Абе поне първите няколко дни ги изкарай там,може и да ти хареса,но ако си продължава да ти е толкова кофти в това даскало .. : толкова ли е трудно да го кажеш??? Майка ти едва ли няма да те разбере!Просто отиваш при нея и казваш там к'вото ти е на душата
и аз съм така, ама не съм заек ми десети клас, а класа в който ме туриха тая година е направо отврад, на вс отгоре не можело да ме преместят(директорката ми га каза)въобщеее, гадост, ама в крайна сметка това са само 10 месеца и не ми пука чак толкова много
You are drop in the rain, just a number not a name
You won't see it
You don't believe in it
Nothing can change us, nothing can save us from ourself