Хъм... това ми се е случвало вече. Беше гадно. Бях в една компания... но по странна логика отидох в друга. После се случиха няколко обрата в животът ми, с ужасен край и за да стане по ужасно се цепих от компанията. Седях депресирана няколко месеца. Никак не беше хубаво, КОШМАРНО БЕШЕ! Но отново успях да се изправя на кракта. И се случи друг обрат. Компанийте се съединиха и едновременно се изцепиха. Защо? Еми някои се мразят дреги се обичат... видяха, че си допадат до една степен. На първият учебен ден, даже имах съмнения дали ще мога да се вместя в компанията, но... съмненията изчезнаха. Моят съвет към теб е да седиш с вдигната глава! Не сядай на чина мислейки колко ти е сдух, защото останалите те гледат с тъжно изражение колкото и да го крият. Другото е, че там където най-ти хареса и вярваш че можеш да им имаш доверие! Там отиди! Защо? Защото никога незнаеш на какъв злобен човек ще попаднеш който може да те псува от сутрин до вечер и същевременно да се прави на готина пред останалите за да събере вниманието си около себе си. Все пак решението си е твое аз казвам да си с изправена глава, без значение от мнението на другите бъди себе си. Звуча банално, но си има причина, защото си е така.