Да, обаче никога бебе и то вкъщи. На двора сме изгледали маса бебета и не само, ама вкъщи... А и главата ми е толкова промита с тези родословия, наследствени болести и шитни, че откровено казано очаквам във всяка секунда нещо да стане и малкия да се гътне от нещо супер дребно и смешно. Иначе другото ми куче го взех на 7 години, оформен характер, изградени навици, здраво и жилаво тяло. А сега... ми повериха една космата, квичаща шепичка, която може да се повреди от всичко. Доктора каза, че можело да се почупи дори и ако падне от леглото ми. Знам, че изглеждам побъркана и най - вероятно съм, ама не мога да обясня какъв панически страх изпитвам в момента.