Тъжно ми е... не съм била по-влюбена в приятеля ми и като цяло съм свикнала по цял ден да сме заедно... Сега той е 12 клас, а аз 11 и сме различни смени... А събота и неделя баща му го мъкне на село... Притеснявам се, че ще се отдалечим много... Обичам го.. обичам да сме близки... Днес заспах в него.. цял час и половина е седял мирно само и само да не ме събуди... Всеки път като ме изпраща сядаме на тротоара малко преди вкъщи и си говорим.. за случки, за нас, за нещо от живота.. обожавам тези мигове... Наистина има и лоши моменти и той си мисли глупости, че ми е тежест и т.н. , но всъщност всичко е само за момента...

И така... тъжно ми е... просто исках да го напиша.. човек осъзнава себе си като се види "чено на бяло"... не очаквам дори коментари.. просто споделям... не искам да ми казвате нищо..

Пожелавам любов като нашата на всеки... вече над година и го обичам още повече от преди...