Днес се чувствам изключително тъжна и затова реших да пусна тази тема,за да споделя.
Преди време често пусках теми,за да искам съвети от вас за това как да преодолея една вече бивша любов.Беше ми доста гаден период.Плаках за него,опитвах да си го върна,борих се,но краят беше дошъл отдавна.И макар, че след раздялата и двамата имахме чувства,не си го признахме на време.Изпуснахме момента. Е какво пък?Въпреки това той ме нарани достатъчно,за да го помня още дълго време и да се пазя от такива неща за напред.
Сега съм с друго момче.Всичко е супер,макар че чувствата ми не са така силни,както бякога бяха към предишното момче.Имаме страхотни моменти,но някак си насладата от тях не е така силна,както някога е била.Сякаш ме е страх да се отдам на момента,да се впусна.И знам защо.Защото не ми се плаче за никого повече.Не искам да преживявам онова,което преживях преди и знам,че ако сега дойде краят на нашата връзка, ще го приема лесно.А това е гадно Не мога да си се нарадвам на хубавите моменти,защото просто ме е страх.Страх ме е да се привържа към някой,а може би вече не мога.


Благодаря на тез,които прочетоха.Искаше ми се просто да споделя.