Липсва ми... :(

[Bellatrix]

Значи ходя с 1 момче от 5 месеца някъде. И най - странното е, че ТОЙ Е СВЕСТЕН. Чета форума и си мисля: "Мале." Макар, че сме заедно сравнително от скоро, чувствам, че връзката ни е адски силна. Ние практически живеем заедно (някъде 12 часа в денонощието сме заедно), пазаруваме заедно (да, заведох го на шопинг и той оцеля ), той ми готви, говорим си колко би било хубаво, ако наистина живеем заедно. Искам да се омъжа за него. (е, след десетина години де)...
Та проблемът ми: Откакто започна даскалото, той е друга смяна и се виждаме само събота и неделя.
Знам, че проблемът ми ще прозвучи много тъпо спрямо проблемите на останалите в този форум, но... Мамка му, след цяло лято едва ли не брачна връзка, сега се чувствам адски сдухана. Така ми липсва, че ми иде да метна някоя граната по министъра на образованието Не знам как стана, ама сега аз дето принципно трудно се разревавам плача като в някоя драма по бтв: "АААА къде ми е милото" и приличам (меко казано) на пълен идиот.
Та случвало ли ви се е да се чувствате така? Привързвали ли сте се някога толкова силно към някого, че всяка минута без него е като час...

[donkihot]

боже гадно е...приятеля ми у4и в др град и се виждаме саопо4ивните дни...ужасно трудно е!!! 4увайте се 4есто...кажи му как се 4увстваш той ще те разбере и ще те успокой..ние практи4ески от ли4ен опит знам,4е не можем...и аз бях писала такава тема...ее успокойх се и някакси ми стана по-лесно 4ак след един разговор с него

[borovinkaa]

И аз съм в почти същото положение.Може да се виждате след училище, тоест към 7-8 ,след като и двамата сте свършили

[BaiToq]

Значи ходя с 1 момче от 5 месеца някъде. И най - странното е, че ТОЙ Е СВЕСТЕН. Чета форума и си мисля: "Мале." Макар, че сме заедно сравнително от скоро, чувствам, че връзката ни е адски силна. Ние практически живеем заедно (някъде 12 часа в денонощието сме заедно), пазаруваме заедно (да, заведох го на шопинг и той оцеля ), той ми готви, говорим си колко би било хубаво, ако наистина живеем заедно. Искам да се омъжа за него. (е, след десетина години де)...
Та проблемът ми: Откакто започна даскалото, той е друга смяна и се виждаме само събота и неделя.
Знам, че проблемът ми ще прозвучи много тъпо спрямо проблемите на останалите в този форум, но... Мамка му, след цяло лято едва ли не брачна връзка, сега се чувствам адски сдухана. Така ми липсва, че ми иде да метна някоя граната по министъра на образованието Не знам как стана, ама сега аз дето принципно трудно се разревавам плача като в някоя драма по бтв: "АААА къде ми е милото" и приличам (меко казано) на пълен идиот.
Та случвало ли ви се е да се чувствате така? Привързвали ли сте се някога толкова силно към някого, че всяка минута без него е като час...

Чак толкова силно не съм обичал
Ама чувството е готино сигурно.

[ma6ete]

Ами да,виждайте се вечер,поне за малко.Лично аз никога няма да допусна да си намеря жена,без която да не мога.

[Bellatrix]

И аз съм в почти същото положение.Може да се виждате след училище, тоест към 7-8 ,след като и двамата сте свършили

Там е част от проблема. Аз живея с майка ми, а тя е опасна в това отношение. Не ме пуска вечер на вън, трябва да съм си вкъщи като се стъмни...

[girl_in_black]

И аз съм в почти същото положение.Може да се виждате след училище, тоест към 7-8 ,след като и двамата сте свършили

Там е част от проблема. Аз живея с майка ми, а тя е опасна в това отношение. Не ме пуска вечер на вън, трябва да съм си вкъщи като се стъмни...

Също като моята...Тогава го кани у вас

[confused_starr]

И аз съм в почти същото положение.Може да се виждате след училище, тоест към 7-8 ,след като и двамата сте свършили

Там е част от проблема. Аз живея с майка ми, а тя е опасна в това отношение. Не ме пуска вечер на вън, трябва да съм си вкъщи като се стъмни...

Да, тва с прибирането ми е познато. Мн ясно, че ша ти е кофти, просто си говорете по-често по тел-а...не е същото ама пак помага.

[Naughty_]

и аз много се дразня на тъпотиите на наще за прибирането.. пфф нямам търпение да се изнеса от нас... вярно е че ще имам адски много грижи, обаче поне ще си бъда спокойна че няма пак майка ми да звъни и да бучи "къде си бе, кога ще се прибираш??"
хах като гледам хич не сме малко недоволните от вечерия си час, айде да протестираме

[Bellatrix]

и аз много се дразня на тъпотиите на наще за прибирането.. пфф нямам търпение да се изнеса от нас... вярно е че ще имам адски много грижи, обаче поне ще си бъда спокойна че няма пак майка ми да звъни и да бучи "къде си бе, кога ще се прибираш??"
хах като гледам хич не сме малко недоволните от вечерия си час, айде да протестираме

Същата работа. С 2 минути да закъснея я заради рейс, я заради задръстване и вече звънят телефони, пращат се смс-и... абе става страшно... Все 1 нямат доверие в нас...

[Naughty_]

а за тва че ти липва.. ми знам адски болезнено и депресиращо е ОБАЧЕ намери си някво занимание - чисти, учи, готви, спи ... абе прави си нещо просто да минава времето, по-леко ще ти е определено!!! аа ДА - и СТИГА СИ СЕ самонавивала че ти е зле!! още повече си влушаваш състоянието! погледни го от хубавата страна - имаш повече време за себе си, прави си прически, гримирай се, и кво ли още не. и така като се замислиш положението хич не е толко зле! :P

[Bellatrix]

а за тва че ти липва.. ми знам адски болезнено и депресиращо е ОБАЧЕ намери си някво занимание - чисти, учи, готви, спи ... абе прави си нещо просто да минава времето, по-леко ще ти е определено!!! аа ДА - и СТИГА СИ СЕ самонавивала че ти е зле!! още повече си влушаваш състоянието! погледни го от хубавата страна - имаш повече време за себе си, прави си прически, гримирай се, и кво ли още не. и така като се замислиш положението хич не е толко зле! :P

Мерси, тва мнение е безценно Имам хобита, може и да се получи.

[HONDA]

Там е част от проблема. Аз живея с майка ми, а тя е опасна в това отношение. Не ме пуска вечер на вън, трябва да съм си вкъщи като се стъмни...

Е как тогава сте прекарвали 12 часа заедно? Излизате сутрин в 9 и вечерта се завръщаш във вас?


Толкова ли няма как да му отделяш макар и по 1 час?

[keep_smiling]

Много е кофти да се привържеш към някого.. аз попринцип много трудно си харесвам някой до такава степен, но това лято изпитах нещо подобно може да се каже, тъпото е че след като не се виждахме 2 месеца, сега вече нямам същата тръпка от една среща... Надявам се и ти пожелавам това да не ти се случи, а колкото до излизанията вечер, не знам на колко сте и двамата, но аз като кажа че ще има момче с което да се върна ме пускат до късно навънка

[Bellatrix]

Там е част от проблема. Аз живея с майка ми, а тя е опасна в това отношение. Не ме пуска вечер на вън, трябва да съм си вкъщи като се стъмни...

Е как тогава сте прекарвали 12 часа заедно? Излизате сутрин в 9 и вечерта се завръщаш във вас?


Толкова ли няма как да му отделяш макар и по 1 час?

Еми много рано сутринта идваше той в нас и се прибираше към 8.
А за часа, няма как. Той почва даскало в 13:30, аз в толкова свършвам (различни училища сме), а вечер и той трябва да се прибира, понеже аз живея в Младост, а той в Красно село...

[HONDA]

Еми много рано сутринта идваше той в нас и се прибираше към 8.
А за часа, няма как. Той почва даскало в 13:30, аз в толкова свършвам (различни училища сме), а вечер и той трябва да се прибира, понеже аз живея в Младост, а той в Красно село...

Пффф... КОфти. Ами освен гадния Скайп... Не знам...
Днес четох почти същата тема и беше написано, че ако се виждате по-рядко, това може да засили "копнежа" ви един за друг. Но това не е сигурно, понеже може и да охлади нещата. Е желая ти 1вото

[zaraaa]

Оххх много ми се иска да ти помогна, но след като родителите ти правят проблем относно часа, просто не знам какво да те посъветвам....някой по-горе беше казал - skype, като че ли на мен мн мн не ми се нрави, по-добресмс-и, а най-добре да се чувате по телефона, skype e .....абе за мен не е мн удачен, е от време на време не пречи да си драскате, но друго си е когато си говорите, съвсем друго, когато си пишете, може да се разбере нещо грешно и от там да се скарате и т.н Така, че чувайте се честичко, но не и прекалено
P.S. - лично аз предпочитам да се чуя с моето момче, отколкото да си драскаме в skype

[ReBEELdE]

Оххх много ми се иска да ти помогна, но след като родителите ти правят проблем относно часа, просто не знам какво да те посъветвам....някой по-горе беше казал - skype, като че ли на мен мн мн не ми се нрави, по-добресмс-и, а най-добре да се чувате по телефона, skype e .....абе за мен не е мн удачен, е от време на време не пречи да си драскате, но друго си е когато си говорите, съвсем друго, когато си пишете, може да се разбере нещо грешно и от там да се скарате и т.н Така, че чувайте се честичко, но не и прекалено
P.S. - лично аз предпочитам да се чуя с моето момче, отколкото да си драскаме в skype

[waaaagh]

Значи ходя с 1 момче от 5 месеца някъде. И най - странното е, че ТОЙ Е СВЕСТЕН. Чета форума и си мисля: "Мале." Макар, че сме заедно сравнително от скоро, чувствам, че връзката ни е адски силна. Ние практически живеем заедно (някъде 12 часа в денонощието сме заедно), пазаруваме заедно (да, заведох го на шопинг и той оцеля ), той ми готви, говорим си колко би било хубаво, ако наистина живеем заедно. Искам да се омъжа за него. (е, след десетина години де)...
Та проблемът ми: Откакто започна даскалото, той е друга смяна и се виждаме само събота и неделя.
Знам, че проблемът ми ще прозвучи много тъпо спрямо проблемите на останалите в този форум, но... Мамка му, след цяло лято едва ли не брачна връзка, сега се чувствам адски сдухана. Така ми липсва, че ми иде да метна някоя граната по министъра на образованието Не знам как стана, ама сега аз дето принципно трудно се разревавам плача като в някоя драма по бтв: "АААА къде ми е милото" и приличам (меко казано) на пълен идиот.
Та случвало ли ви се е да се чувствате така? Привързвали ли сте се някога толкова силно към някого, че всяка минута без него е като час...

и ти ми липсваш милооо

[Bellatrix]

Значи ходя с 1 момче от 5 месеца някъде. И най - странното е, че ТОЙ Е СВЕСТЕН. Чета форума и си мисля: "Мале." Макар, че сме заедно сравнително от скоро, чувствам, че връзката ни е адски силна. Ние практически живеем заедно (някъде 12 часа в денонощието сме заедно), пазаруваме заедно (да, заведох го на шопинг и той оцеля ), той ми готви, говорим си колко би било хубаво, ако наистина живеем заедно. Искам да се омъжа за него. (е, след десетина години де)...
Та проблемът ми: Откакто започна даскалото, той е друга смяна и се виждаме само събота и неделя.
Знам, че проблемът ми ще прозвучи много тъпо спрямо проблемите на останалите в този форум, но... Мамка му, след цяло лято едва ли не брачна връзка, сега се чувствам адски сдухана. Така ми липсва, че ми иде да метна някоя граната по министъра на образованието Не знам как стана, ама сега аз дето принципно трудно се разревавам плача като в някоя драма по бтв: "АААА къде ми е милото" и приличам (меко казано) на пълен идиот.
Та случвало ли ви се е да се чувствате така? Привързвали ли сте се някога толкова силно към някого, че всяка минута без него е като час...

и ти ми липсваш милооо

А ти си тук?

[HONDA]

Кви работи се случват тука

[b0ri]

xaxa да бе семейството се събра

[`SunFlower`]

и аз съм така сега... ;( приятелят ми е студент,е в моя град е,но аз като съм на даскало и ще се виждаме по-малко ;( тежко ми е...а е минал само един ден,в който го видях за 3,вместо обичайните 11-12 часа...

[waaaagh]

А най-лошото е, че утре само нашето училище ще учи от цяла софия заради проклетата ни директорка

[PeopleAlwaysLeave]

Мила, освен да се чувате по телефона друг начин не виждам Всичките знаем какви са родителите, защото всички сме си патили от тяхните "досадни грижи" така да го наречем, но се опитай да поговориш с майка ти - обесни й как стоят нещата, и че имаш нужда даго виждаш поне за 1 час на ден. Пък и ако той е пълнолетен и обещае да те изпраща всяка вечер, защо не и за повече? Говори с нея, все пак и тя е била на нашата възраст и знае какво е...