Цитирай Първоначално написано от Bellatrix
Значи ходя с 1 момче от 5 месеца някъде. И най - странното е, че ТОЙ Е СВЕСТЕН. Чета форума и си мисля: "Мале." Макар, че сме заедно сравнително от скоро, чувствам, че връзката ни е адски силна. Ние практически живеем заедно (някъде 12 часа в денонощието сме заедно), пазаруваме заедно (да, заведох го на шопинг и той оцеля ), той ми готви, говорим си колко би било хубаво, ако наистина живеем заедно. Искам да се омъжа за него. (е, след десетина години де)...
Та проблемът ми: Откакто започна даскалото, той е друга смяна и се виждаме само събота и неделя.
Знам, че проблемът ми ще прозвучи много тъпо спрямо проблемите на останалите в този форум, но... Мамка му, след цяло лято едва ли не брачна връзка, сега се чувствам адски сдухана. Така ми липсва, че ми иде да метна някоя граната по министъра на образованието Не знам как стана, ама сега аз дето принципно трудно се разревавам плача като в някоя драма по бтв: "АААА къде ми е милото" и приличам (меко казано) на пълен идиот.
Та случвало ли ви се е да се чувствате така? Привързвали ли сте се някога толкова силно към някого, че всяка минута без него е като час...
и ти ми липсваш милооо