Срещнах и се влюбих в момче, за което с течение на времето осъзнах, че има нещо нередно и неправилно в неговото поведение. В началото всичко беше перфектно - той бе хубаво, умно момче, без пороци, с добро възпитание, с перспективна работа. Бях главозамаяна в началото, той непрестанно ми казваше, че ме обича, че съм всичко за него, правеше ми много подаръци, говореше за съвместно бъдеще.
Първоначалното замайване ме караше да пренебрегвам фактът, че той говореше прекалено много за себе си, като в повечето случаи се самоизтъкваше. Рядко се интересуваше от това какво се случва с мен. Сякаш светът се въртеше само около неговата личност. Покрай самохвалството имаше и други неща – всевъзможни опити да победи във всяко едно отношение – в някакъв дебат/спор, в обикновен разговор, дори в обикновени игри, които играехме за забавление. Винаги искаше той да е правият и победителят във всичко и преследваше това много упорито и дори на моменти агресивно и плашещо. Обръщаше и голямо внимание на външността и беше изключително дребнав.
Постоянно искаше внимание – във всеки човек търсеше слушател, който покорно да слуша историите му за това колко е велик и да се възхищава на това. Когато не получеше нужното внимание, ставаше раздразнителен, вдетиняваше се и започваше да нервничи. Сякаш друг човек се появяваше в него.
След това дойде и другата фаза – огромните изисквания и неспирно недоволство. Започна да ми прави коментари и забележки за начина ми на живот, за облеклото ми...Опитвах се всякак да му угодя, но той все намираше да се хване за нещо и да ме нарани с коментарите си. Станах депресирана, тъжна и напрегната. По-късно разбрах, че неговото поведение беше чиста проба психологически тормоз над мен.
Но интересното бе, че освен всичко друго той беше и перфектен актьор и манипулатор – когато му казвах, че не мога повече да издържа, той приемаше съвсем друга маска за секунди – започваше да плаче, да ме моли да не го оставям, че никой няма да ме обича толкова, колкото той. Обещаваше, че ще се промени, че ще внимава, но рано или късно пак се случваше същото.
Започнах да си задавам въпроса с какъв човек съм се захванала...и един ден, колкото и трудно да ми бе, аз прекратих отношенията си с него.
Но знаех, че това не е просто характер, имаше нещо гнило. Започнах да се интересувам и разбрах, че е възможно да страда от т.нар.нарцистично личностно разстройство. Това поне ми помогна да разбера, че той не е правил всичко нарочно, а просто има проблем и нужда от помощ. Така най-накрая намерих вътрешен покой.