Хората често бъркат това да се обичаш с егоизъм, нарцисизъм, високо самочувствие и т.н. Аз се обичам - така е, определено. Харесвам как изглеждам, как се обличам, как се държа, как мисля, що за човек съм... харесвам се. Но нима това е лошо? Не.
Аз мисля, че ако имаше повече хора, които наистина са убедени в себе си и наистина се харесват и искат да станат още по-добри - да имат амбицията да се развиват, то тогава света щеше да е по-добър.

За мен нарцис не е просто човек, който се харесва, а някой, който вижда у себе си само външния вид и си мисли, че това е достатъчно. Тези хора са доста и това е бремето, което носи новото време - сега в култ се издига повърхностното и "готиното", нима това не обяснява нещата?