...Историята е следната..едно момиче в което бях влюбен и ходихме ми разби сърцето.. опитах се по всякакъв начин да си я върна, но успех нямаше (преди тя ме обичаше в това съм 100% сигорен).Пробвах всичко.. накрая се стигна до това, че в момента дори не си говорим, а сме от 1 училище....
По-принцип, първоначално се опитах да си я върна по всички възможни начини, но тя ме скъса по много брутален начин и след това даже не искаше да ме види... (без основание дори..)И аз реших, че като не мога да си я върна, след това, което тя ми беше сторила не заслужава и реших,че просто ще я забравя.. ще се скарам с нея така за последно.. повече няма да си говора.. с нея и така.. ще я забравя...
Пробвах даже да хода с други момичета, флиртове, неща, знаете че по-хубаво нещо от добър флирт няма... е явно не е така.. вобще не ми се занимаваше и не ме касаеха.. колкото и да бяха хубави.
Всеки ден като я вида и ми се къса сърцето, всеки ден си мисля за нея в продължение на почти 2 месеца вече...
Какво мога да направя...това ме убива...да си я върна е малко налудничево... а пък да стана приятел с нея поне е .. как да кажа..
Ако по принцип не бях влюбен в нея, след това което тя ми причини.. щях да я псувам всеки ден... и аз го реших тва 1 ден уж... аре няма кфо се занимавам с нея..скарвам и се казвам и че не е била права и да се оправя... та сега ако аз искам да сме приятели.. е малко тъпо.. шото тя ми дължи извинение не аз на нея...но както и да е готов съм да и се извина и да сме приятели.. но с това няма да постигна нищо.. ако стана с нея приятел отново, това означава здрасти по коридора на училището..и това е .. нито ще ме заговаря .. нито ще ми пише по скайп..
Пробвах всичко..да се събера с нея..да не и обръщам внимание.. да не мисля за нея.. да се опитам с друга..да и отмъста ( в лекия смисъл на думата, нищо конкретно и толкова голямо не съм правил) исках по 1 време и да избягам от проблема но не се стигна до там.. какво ми остана да си смена училището...
Някои от вас ще кажат, трябва ти време, но аз с него не разполагам..ако продължава да е така .. просто незнам кво ще правя... боли ме от вътре..и едвам издържах близо 2 месеца.. чудно ми е ако трябва още толкова та и отгоре...ако имаше някво бутонче.. в тоя живот.. замени психическата болка за физическа.. предпочитах да ми счупът 2та крака и да не играя повече футбол от колкото това..
Какво да правя... след всичкото, което тя ми е направила... аз още я обичам.. повече от всякога.. тя ми е всичко..
Остана само да се преместа от училището..да се запозная в новото с нови хора..вие как мислите