Отражението

[CoB]

~~~Отражението~~~


Леден мрак.
Живота обгръща ти.
Леден мрак.
Душата пропъжда ти.
Леден мрак.
И хората тръгват си.
Леден мрак.
И сам ти си вождът си.

Изгубен. Далечен.
Невиждащ. Нехаещ.

Стоя и търся себе си.

Мрачно е, тъмно е, сиво е, страшно е.
Не зная кой съм и не зная що да направя.

Прокрадвам се.
Тихо и бавно.
Нахлувам.
В собственото си съзнание.
Плаша се, страх ме е.

Мрачно е, тъмно е, сиво е, страшно е.

И стъпка след стъпка
губя се повече.

Мрачно е, тъмно е, сиво е, страшно е.

Непознато.
Безразлично.
С вкус на желязо.
Стоя пред езеро голямо.
И виждам едно огледало.
Огледало с отражения чужди.
Огледало с отражения ненужни.
И мене няма ме.
И страх ме е, и ми е студено.
И жал ми е, и ми е простено.

Това огледало живота показва ми.
Студено.
Нехайно.
Непознаващо.
Колебание даряващо.

Да, в това отражение аз ще живея.
Така както и ти в моето ще си криеш жалея.

Знам, че и ти не се познаваш.
Знам, че пред същото огледало се изправяш.
И виждаш това отражение.
В което ти самият си просто видение.
Живееш живота на другите.
Защото човекът е кралят на думите.

[Saymon90]

Като изключим последните две изречения, е добро. Подходил си по онзи странен начин с по 1-2 думи на ред - това е печеливша, но и трудна стратегия. И все пак си успял да я приложиш, без много да се подхлъзваш, макар че на моменти има малко прекаляване.
Добър е стихът ти и успява да навее определено емоционално състояние, ако ще и дори спомен за такова.
Чакам следващите ти творби!