Хм, в реалния живот са ми казвали, че съм борец, но и обратното. Някъде по средата съм и в различни моменти май реагирам различно...

...иначе героя ми (Азът) там просто търси спасение отвъд земния настъпил Ад. Чупи Рубина = чупи оковите с този свят и е свободен (може би за него?). Пък и повечето ми такива, ако се поразровиш из прозата ми, са такива, уж слаби, но може би постигащи нещо повече.

Писах го не толкова в тежък момент, понякога ми е все едно, размито всичко Тогава пиша такива неща, не когато ми е тъжно. И си пускам една/две/три специални песни... :р

А отчаянието беше търсено след градацията.. :р

Мерсажи за изказването на мнение, нестандартно и неочаквано беше ;]