Цитирай Първоначално написано от luckygirl92
Сринах се психически...Въпреки отчаяните опити да се правя,че нищо не се е случило...трябва да повярвам,че е....нещото от което се страхувах най-много...Да не съм с човека,когото обичам истински....И всичко това защо?Защото "идеалът ми" се оказа не толкова идеален... Всичко изглеждаше толкова прекрасно и истинко...оказва се,че не съм била единствена...3 месеца съм била лъгана.Защо винаги така се получава?Къде е проблемът?Да,не съм някаква неземна красавица,но определено не страдам от липса на внимание.Защо винаги,когато допусна някого толкова близо до себе си,той ме наранява?По-добре ли е да поддържам дистанцията?И,дали е вярно твърденито"това,което не ни убива,ни прави по-силни" или пък животът ни "мачка","мачка",докато в един момент всичко изгуби смисъл и започнем да го живеем като роботи....
Мисля,че е нормално един младеж да се заглежда по други момичета и това няма нищо лошо,но не би ли трябвало преди да направи нещо, да се замисли,че до себе си има момиче,което му вярва и го обича с цялото си сърце.Не би ли трябвало да се замисли,преди да се поддаде на първичните си нужди,инстинкти и желания,нали именно по това се различаваме от животните?! Как да повярвам,че съществува истинска любов,след като всички мъже се държат като животни???Защо,по дяволите,се влюбваме...като всичко това е един кръговрат от разочарования,болка и страдания?!?!



Boje,ti napravo si opisala jivota mi predi nqkolko meseca.Razlikata samo 4e e 4e pri men toi ne se zadurjda dori i den pove4e.O6te mi e tejko,vuperki 4e minaha 4 meseca.Az do tolkova go namrazih 4e i o6te ne dopuskam mom4eta do sebe si.Naistina te sa kato jivotni,koito tursqt vse nqkakvi novosti... i ako ne gi namerqt pri teb... Vse nqkude trqq da ima nqkoi NORMALEN,no toi vinagi e trudno otkrivaem...