Искам да ви споделя моята история.

С приятеля ми ходим от почти месец.Като отначало наистина смятах, че съм щастлива, но в последствие осъзнах, че не е точно така.Имам чувства към него, но с всеки изминал ден те губят силата си. Желанието да се виждаме почти го няма от моя страна. Някак си, когато си помисля за него ми е празно. Няма я тръпката, няма го вълнението.
Точно това е проблема... Че аз не го приемам така, както той мен. Макар, че сме заедно от малко време, той се привърза страшно много и го доказва постоянно. Чувствам се супер гадно, защото като гледам желанието в очите му и ми става мъчно да го оставя. Почти винаги аз съм била с разбито сърце и никога не съм си мислила, че ще разбия чуждо. Не искам и да го правя, защото ще ме намрази А държа много на него. Наистина страхотен човек.
Когато ме гледа в очите, виждам колко много е влюбен. А когато потърся някакви чувства в себе си, такива няма. Правя всичко заради него, само и само да бъде щастлив, защото няма да си простя да нараня такъвв човек. Знам какво е да съм на негово място,знам колко много боли. Виждам, че няма смисъл да сме заедно,защото нещата се задълбочават, а усещам че не е човекът за мен.

Затова искам някакъв съвет от вас... Но това да го оставя ще е най-трудното нещо,което бих направила.