Ми, аз гледам много да не мисля на такива теми. Само ако си представя, че някой от семейството ми, приятелите ми, близките ми, ги няма, ми става някво... ужас. А ако мен ме няма, предполагам, ще липсвам на горепосочените хора.
И не всичко е фалшиво. В такъв смисъл.. представи си, че си с един човек супер дълго време. Познаваш го, свикнал си с него, с навиците му, държиш на него, уважаваш го, обичаш го... много ясно, че ако стане нещо с него, ще ти е супер кофти. Но после ще свикнат и без теб, разбира се. Животът продължава... с или без теб. Да не би да очакваш да тръгнат с теб?